— Гней Помпей ми е заръчал да мина през Ад Фраксин и Елиокрока — говореше Мемий с по-стария Балб. — Това ли е наистина най-удобният път?
— Мисля, че да, Гай Мемий — отговори му Балб, за когото отдалеч се познаваше, че не е римлянин: големият му гърбав нос и високите скули издаваха семитския произход, също както и големите му черни очи. — Така ще следваме бреговете на Бетис почти до самите извори на реката, след това ще прехвърлим планините Ороспеда — там, където са най-ниски. Планината играе ролята на вододел, но ако тръгнем по пътя от Ад Фраксин към Басти, ще попаднем на удобен път, който прехвърля билото и води право в Елиокрока от другата страна на планината. Оттам доста бързо ще успеем да се спуснем към полето Спартарий — така римляните наричат равнините около Нови Картаген, където дивеят контестаните. Какъвто и друг път да изберем, няма да е по-бърз и по-удобен.
— Смяташ ли, че ще срещнем голяма съпротива?
— Не и преди да прехвърлим Ороспеда. Оттатък планината, кой знае?
— Контестаните с нас ли са или против нас?
Балб вдигна рамене в някакъв чужд, почти неразбираем жест.
— Кой може да е сигурен накъде тегне едно испанско племе? Контестаните от векове живеят близо до цивилизацията, а това не е без значение. Но, от друга страна, самият Серторий също принадлежи на цивилизацията, а испанците го обожават.
— Е, ще видим — заключи Мемий, без да се тревожи за бъдещето: най-напред трябваше да стигнат Елиокрока.
Преди Гай Марий да отвори мините в планинските склонове между Бетис и Анас (оттогава планините се наричаха Мариански), Ороспеда криеше най-богатите находища на сребро и олово, които Рим владееше. Вследствие на дългата миньорска дейност горската покривка беше оредяла, което правеше пътя по-лек и безопасен. Разстоянието, което Мемий трябваше да измине, беше четиристотин и петдесет километра — с триста по-малко от това, което Помпей трябваше на свой ред да извърви, но квесторът започна похода си по-рано от своя шурей, още в средата на март, заради пресечения терен. Без да бърза, още в края на април той вече се беше озовал пред малкото градче Елиокрока по североизточните склонове на Ороспеда, край някакъв южен приток на река Тадер: в краката му се разстилаше полето Спартарий.
Мемий беше прекарал достатъчно време в Испания, за да знае, че на местните не бива да се вярва, затова построи войската си в боен ред и продължи направо към Нови Картаген. Както скоро се увери, предохранителната мярка беше оправдана: само след няколко километра на добре поддържания път за мините го чакаха контестаните. Мемий обеща млад бик на Юпитер Оптимус Максимус, ако му позволи да се измъкне невредим от засадата. Единственото безопасно място в цялата област беше самият Нови Картаген: Гай Мемий нямаше намерение да спира никъде, преди да се е озовал на спасителния остров, където се издигаше градът.
Имаше още четиридесет километра до морския бряг, но той вече беше изпратил двестате души галски конници да пазят подстъпите на моста, който свързваше острова със сушата — това беше единствената точка, където контестаните наистина можеха да го притиснат. Още призори легионът напусна Елиокрока и бързо се отправи към морето. След първата нежелана среща с местните жители римляните бяха продължили някак странично, като раци: всяка кохорта се бранеше от плътна колона, обърната към врага, която закриваше с щитовете си тила на другарите си. Контестаните бяха все пешаци и не можеха да пробият стегнатите редици на римляните. Когато Мемий стигна моста, с облекчение установи, че никой не го заплашва, и бързо се прехвърли от другата страна.
Балб Старши беше пратен обратно в Гадес на борда на търговски кораб, натоварен догоре с миризливия рибешки продукт, наречен гарум. Вонящата рибешка паста се смяташе за незаменима подправка във всяка средиземноморска кухня. Писмото, което той носеше на Метел Пий, беше кратко, но съдържателно. Мемий обясняваше тежкото положение, в което се намираше, молеше за помощ и предупреждаваше, че легионът му няма да издържи до зимата, ако не бъде доставяна храна за войниците. Балб Младши получи доста по-опасна задача — да се промъкне през земите на размирните племена и да се добере до самия Помпей.
Помпей напусна района на Емпория в началото на април. Местните му съветници го бяха предупредили, че към края на април нивото на река Ибер ще бъде достатъчно ниско, за да може войската да намери добър брод.