Метел Пий беше изключително почтен човек, имаше чувство за отговорност като римския благородник, затова знаеше, че няма да е достойно да превърне Помпей за посмешище с нелоялни средства. Но в желанието си да се наложи над младия си съперник, Прасчо изведнъж се отърси от старите си скрупули и задръжки и за няколко месеца се превърна в съвсем различен човек… и пълководец. Никой не можеше да му забрани да си съперничи с Помпей по броя на решителните победи, никой не можеше да му забрани да докаже преимуществата на потомствените римски аристократи пред самонадеяните пиценски парвенюта. Както и пред парвенютата от Арпин, естествено!
След като се увери в това още през зимата, Пий подбра неколцина проверени войници от римските си легиони и от местните финикийци и ги прати като съгледвачи дълбоко навътре в територията, контролирана от врага. На финикийците той можеше да има пълно доверие — те много повече от римляните се страхуваха от испанските варвари. Скоро след това съгледвачите доложиха на Метел Пий къде точно са се разположили Луций Хиртулей и брат му — в околностите на град Ламиний, в централните области на Испания. Прасчо се бе усмихнал заканително и се бе облегнал на стола си. Обмисли план за действие и прати мислени поздрави до майките на Луций Хиртулей и всички негови войници. Нека си стоят варварите в планините, той, Квинт Цецилий, никога няма да тръгне да катери чукарите на Централна Испания.
Метел Пий се разположи на свой ред близо до устието на река Анас, за да покаже на враждебните лузитани, че смята да се разправи с тях, вместо да мързелува из земите по бреговете на Бетис — стотина-двеста километра по на изток. Но всъщност намеренията му не бяха агресивни, а отбранителни — след няколко месеца усърдна работа на легионите през юни той се увери, че провинцията е добре защитена и че би могла да отблъсне лузитанските пълчища и в негово отсъствие; два легиона щяха да са достатъчни да пазят крепостите.
Бабата вече беше научил кои точно негови подчинени работят за Серторий, затова предприе системна контраразузнавателна дейност, като подшушна тук и там, уж ей — така, между другото, че възнамерява да вдигне голямата част от армията си и да се изтегли далеч от бреговете на Анас. Нямал никакви намерения да върви на североизток — към позициите на Луций Хиртулей в подножието на планините, а щял да освободи Гай Мемий от блокадата на Нови Картаген. Пий щял (както шпионите на Хиртулей му долагаха няколко дни по-късно) да прекоси Бетис при градовете Италика и Хиспалида, оттам щял да поеме нагоре по течението на Сингилис към планинския масив Солорий, щял да прехвърли билото в северозападния му край — при Акци, оттам щял да се насочи към Басти — и през Елиокрока щял да се озове в полето Спартарий.
В действителност пътят наистина беше добър и при други обстоятелства Метел Пий би тръгнал именно по него. Затова и се надяваше, че Хиртулей ще се хване на уловката. Прасчо си даваше сметка, че силите на Херений, Перперна и Серторий са насочени в другия края на полуострова, където учеха Помпей на скромност и предпазливост, даваше си сметка и за огромното доверие, което Серторий имаше в Хиртулей, и за способността на неговата испанска армия да държи Метел Пий в района на Гадес. Нови Картаген не беше в този район, при това ако успееше да отърве Мемий от блокадата, Метел Пий щеше да се насочи на североизток — към Лаврон и окопалия се в лагера си Помпей. С пет легиона Прасчо щеше да обърне нещата в полза на Помпей и Серторий трябваше да се изтегли. Затова Хиртулей не биваше да позволи на Метел Пий да излезе от района на Гадес.