— Пътуване по море? Къде ще ходим по море?
— Как къде, в Нови Картаген. За да освободим Гай Мемий.
— Ти си наистина гениален!
А тези думи, разсъждаваше Прасчо, докато двамата със сина му се прибираха в палатката, бяха почти толкова приятни за ухото му, колкото възгласите „Император! Император!“, с които армията му го поздравяваше след сражението. Той беше успял! Беше нанесъл решително поражение на най-добрия генерал на Квинт Серторий.
От Гадес отплава внушителна флотилия, охранявана от всички налични бойни кораби в региона. Освен бойни, имаше и транспортни съдове, натъпкани догоре с жито, олио, солена риба, сушено месо, варива, вино, дори сол — Нов Картаген не биваше да гладува, задето контестаните са го обсадили откъм сушата, а пиратите — откъм морето.
След като попълни запасите на Нови Картаген, Метел Пий натовари легиона на Гай Мемий на опразнените кораби и без да бърза, се насочи на север покрай бреговете на Близка Испания. Беше му забавно да гледа как пиратските кораби се пръскат във всички посоки при появата на римската ескадра: пиратите навремето бяха разгромили Гай Кота, но сега не държаха да си навличат неприятности с киселия Метел Пий.
Естествено Прасчо като истински римски благородник бързаше да изпълни старото си поръчение да предостави на колегата си Помпей необходимото подкрепление от един легион. Щеше да използва случая да погостува малко на своя млад сътрудник, както и да сподели някоя и друга дума на съчувствие за неуспехите му през лятото… В крайна сметка, след като Помпей беше пристигнал с такъв гръм и трясък, редно беше и Метел Пий да получи реванш.
Скоро след като подмина пиратското свърталище Дианий, ескадрата на Метел хвърли котва в малък, пустинен залив, за да пренощуват моряците. От пристанището на Дианий се беше откъснала малка лодка, която се залепи за римляните и ги последва в залива. В лодката беше Балб Младши, който носеше новини.
— Ех, колко е добре да си отново сред приятели! — възкликна той с типичния си акцент, щом се събра с Метел Пий, Метел Сципион и Гай Мемий (както и с чичо си, който се радваше да види племенника си жив и здрав).
— Като гледам, не си могъл да влезеш във връзка с моя колега Гней Помпей — каза Метел Пий.
— Не, Квинт Цецилий, не можах да стигна по-далеч от Дианий. Цялото крайбрежие от устието на Сукрон до устието на Тадер е заето от войските на Серторий, а на мен отдалеч ми личи, че съм финикиец: щяха да ме заловят и да ме подложат на изтезания. В Дианий има много хора от финикийски произход, затова предпочетох да остана там и да се ослушам за някое и друго полезно сведение.
— И какво полезно сведение дочу, Балбе?
— О, не само дочух! Много неща видях с очите си! Нещо крайно интересно. — Очите му сияеха от въодушевление. — Само преди няколко пазарни дни в Дианий акостира цяла ескадра. Идваше чак от Понт, пратена от самия цар Митридат.
Тримата римляни нервно се размърдаха по местата си.
— Продължавай — подкани го Метел Пий.
— На борда на флагманския кораб се намираха двама пратеници от страна на царя, и двамата римски изменници — Луций Магий и Луций Фаний, ако не се лъжа, били са легати в армията на Фимбрия.
— Срещал съм имената им — кимна Пий — в проскрибциите на Сула.
— Дойдоха да предложат на Квинт Серторий — той лично се появи четири дни след пристигането им, за да разговаря с тях — три хиляди таланта злато и четиридесет големи бойни кораба.
— И какво искаха в замяна? — попита Гай Мемий.
— Когато Квинт Серторий стане римски диктатор, да признае на Понт всички територии, които са в момента под негова власт, както и всички по-нататъшни придобивки.
— Когато Серторий стане римски диктатор? — извика Метел Сципион. — Тая няма да я бъде!
— По-тихо, сине! Нека нашият добър Балб продължи — спря го баща му, нищо че беше не по-малко възмутен от чутото.
— Квинт Серторий прие условията на царя с едно допълнително условие — Римска Азия и Киликия и занапред да останат римски.
— Магий и Фаний как реагираха на това?
— Доколкото знам от източника си, те са се съгласили. Предполагам, че не са и очаквали друго — все пак Рим трудно ще се откаже от собствените си владения. Съгласили се от името на царя, но допълнили, че той трябвало лично да разговаря с тях, за да потвърди резултатите от преговорите.