— Понтийската флота още ли стои в Дианий?
— Не, Квинт Цецилий, стояха само девет дни, след това отплаваха обратно.
— Да си чул дали въпросното злато и кораби са били наистина предадени на Серторий?
— Още не. Чак през пролетта. Квинт Серторий обаче прати на Митридат залог за своята добра воля.
— Какъв залог?
— Подари на царя цяла центурия първокласни испански войници под командването на Марк Марий, младеж, когото изключително цени.
Прасчо свъси вежди в недоумение.
— Марк Марий? Кой е пък този?
— Незаконороден син на Гай Марий от някаква жена от племето на бетурите. Връзката им е била още по времето, когато Марий е управлявал Далечна Испания като пропретор. Преди четиридесет и осем години.
— Значи въпросният Марк Марий не е никак млад — обади се Гай Мемий.
— Така, съжалявам, подведох ви — смути се Балб.
— Богове, нищо сериозно не си направил, та да се извиняваш! — усмихна се Прасчо. — Продължавай!
— Марк Марий никога не е напускал Испания. Макар да говори добър латински и да е доста образован — Гай Марий е знаел за него и се е погрижил добре за издръжката му, — той винаги е бил склонен да защитава каузата на испанските варвари. В действителност той е бил най-добрият командир на Серториевите войници, които нападат изневиделица — неговата сила е именно този тип война.
— И така, Серторий го е пратил при цар Митридат да учи войската му как да напада от засада — предположи Метел Сципион. — Няма що, Серторий, благодарим ти!
— А парите и корабите къде ще бъдат предадени? В Дианий? — попита Пий.
— Да. Както казах, това ще стане напролет.
Тази смайваща новина беше повод за размисъл; Метел Пий имаше над какво да разсъждава по целия път до Емпория. По една или друга причина никога не беше смятал, че амбициите на Серторий са толкова големи; мислеше си, че му е достатъчно да се превърне в цар на Испания и да управлява държава по римски образец. В крайна сметка неговата лична кауза съвпадаше с тази на цяла Испания.
— Но — рече Метел Пий на Помпей, след като двамата се срещнаха в Емпория — мисля, че е крайно време да погледнем по-сериозно на проблема с Квинт Серторий. Завладяването на Испания се оказва неговата първа крачка. Ако двамата с теб не успеем да го спрем, той ще потропа и на римската врата, при това ще си е вързал бялата диадема на цар — самодържец. Цар на Рим, при това съюзник на Митридат и Тигран.
След като научи всички тези вести, Метел Пий вече нямаше желание да злорадства над своя съперник Помпей. Беше му достатъчен един поглед да се увери колко отчаян е малкият касапин и да разбере, че не трябва да му се подиграва, а да се опита да му повдигне духа. Баща му Нумидик навярно би настоявал, че честта на Метелите налага, независимо от всичко Помпей да бъде подложен на критики и подигравки, но Пий беше живял твърде дълго в сянката на баща си и изпитваше силни резерви към подобни разбирания за благородническите задължения.
За да повдигне самочувствието на Помпей, Прасчо тактично прати надменния си син в Нарбонска Галия, където заедно с Авъл Габиний щяха да набират войски за нова конница; освен това проведе разговор на четири очи с Гай Мемий, с цел да работят заедно за доброто на Помпей, а Афраний и Петрей получиха за задача да реорганизират оредялата армия на началника си. В продължение на няколко дни Метел Пий гледаше да избягва в разговорите си с Помпей темата за събитията от лятото, насочваше вниманието на колегата си единствено към случката от Дианий и нейните възможни последици.
Най-накрая с наближаването на декември се наложи Пий да се прибере обратно в провинцията си, затова беше крайно време да си поговори с Малкия по същество.
— Не мисля, че е необходимо да обсъждаме минали събития — поде той. — Това, което трябва да ни вълнува, е как ще се развият събитията догодина.
Помпей винаги бе изпитвал известна симпатия към Метел Пий, макар да му се искаше колегата му да прояви повече грубост и злорадство: така щеше да има основание да му е обиден и да отхвърли съветите му като злонамерени. Но доброто отношение на Пий, както и искрената му загриженост, показваха, че той очевидно не го смяташе за достоен дори за презрение. За него Помпей си оставаше поредният неспособен военен трибун, който се е изложил при първия случай, когато са му дали самостоятелно поръчение. Вместо да го нахока, както прилягаше на един проконсул, той го утешаваше като малко дете.