Слънцето почти беше залязло, когато той на свой ред изведе войската си на бойното поле. Даваше си сметка, че войниците му са в много по-добро физическо състояние от изтощените от жега Помпееви легионери. Самият Помпей командваше дясното си крило, поверявайки лявото на Луций Афраний. Центърът се командваше от някакъв непознат легат, за когото съгледвачите дори не бяха чували, и който следователно за пръв път воюваше на испанска земя. След битката при Лаврон Серторий имаше пренебрежително отношение към Помпей, затова той сам избра да застане лично срещу Малкия. Перперна щеше да се бие с Афраний, а центърът щеше да е под контрола на Серторий.
От самото начало на схватката нещата се развиваха в полза на Серторий; всичко вече изглеждаше решено, когато при последните лъчи на слънцето самият Помпей бе отнесен на носилка от бойното поле — някой го беше пробол с копие в бедрото. Колкото и да се опитваше младият Авъл Габиний да компенсира загубата на пълководеца, дясното крило на Помпеевата армия започна да се огъва.
За нещастие Перперна не се справяше толкова добре. Афраний успя да пробие през редиците му и се добра до самия лагер на Перперна. Серторий беше принуден да се притече на помощ на Перперна и с цената на големи жертви да изтика Афраний обратно. Падна нощ, но сражението продължи на лунна светлина. Серторий заповяда войниците му да запалят стотици факли, за да огреят по-добре полесражението: не му се искаше да се отказва от боя, преди да е осигурил решително предимство за армията си.
И така, когато най-после двете армии престанаха да се бият, Серторий имаше основание да чака с нетърпение идващото утро.
— Ще обеся Малкия на някое дърво и ще го оставя за храна на птиците — заканваше се той и зловещо се усмихваше. След което с отчаян поглед обиколи офицерите. — Предполагам, че Диана не се е появила?
Не, Диана не се беше появила.
Щом се развидели, двете воюващи страни подновиха сражението. Помпей все още командваше лично легионите си от носилката на раменете на няколко здрави войници. Армията му се беше прегрупирала в късните часове на нощта, редиците бяха стегнати, колоните — прибрани с цел ограничаване на всякакви рискове. Серторий мразеше да се сражава с предпазливи противници.
Изведнъж, скоро след изгрев-слънце, на бойното поле неочаквано се появи многобройна и боеспособна армия: Квинт Цецилий Метел Пий дойде от запад и войските му се врязаха в легионите на Перперна, без да срещат съпротива. За втори път през последното денонощие лагерът на Перперна беше превзет. Метел Пий веднага се насочи към Серторий. Време беше за отстъпление.
Докато двамата с Перперна бързо се оттегляха, Серторий се ядосваше:
— Ако проклетият Метел не се беше появил, щях да пратя Малкия с ритници чак до Рим!
Отстъплението приключи из предпланините на запад от река Сетабис. Там пръсналите се войници на Серторий се построиха отново в боен ред и главнокомандващият, без да се съобразява с Перперна, прегледа цялата армия. Навярно около четири хиляди души бяха загинали в сражението, предимно войници на Перперна. Серторий веднага се зае да прегрупира армията на легата си, така че да сглоби нови кохорти. Перперна имаше намерение да протестира срещу намесата му, искаше му се да се оплаче как главнокомандващият умишлено го злепоставя пред войниците, но Серторий го стрелна с единственото си око и той се отказа от намеренията си. Поне засега.
Най-накрая Серторий научи за гибелта на Луций и Гай Хиртулей при Сеговия, където беше пропаднала и цялата му испанска армия. Непоносима загуба, при това абсолютно неочаквана. Не и когато врагът е бил Бабата от Далечна Испания! А и колко хитро бе постъпил Пий, след като обиколи цяла Испания, само и само да скрие истинските си намерения! Беше подминал Миак и Сертобрига, правел се беше на Хиртулей и се беше движил през нощта, да не се усети отдалеч приближаването на войската по облаците прах!
Испанците се оказаха прави, мислеше си Серторий. С изчезването на Диана изчезна и късметът му. Ако изобщо някога бе имал късмет.