В края на секстил двете римски армии достигнаха бреговете на Ибер, но реколтата, колкото и бедна да беше, вече беше прибрана в хамбарите на Серторий някъде из недостъпните му планински твърдини. Цялата земя беше превърната на пепелище. Серторий не се беше задържал при Сагунт. Вместо това ги беше изпреварил с тайна маневра и беше стигнал пръв долината на Ибер, за да я опустоши преди тяхното идване.
Емпория и земите на индигетите слабо можеха да компенсират загубите на римляните: след две поредни зими лагеруване на Помпеевата армия местните жители бяха напълнили кесиите си, но вече трудно можеха да предложат храна.
— Ще пратя квестора Гай Урбиний в Далечна Испания да събира войска и да пази границите от варварите — каза Прасчо. — Но ако искаме да се справим със Серторий, трябва да се намирам в близост до теб напролет. Затова, както вече говорихме, ще се наложи да се прехвърля в Нарбонска Галия.
— Реколтата и там не е била добра.
— Така е. Но пък в Галия не е била разквартирувана римска армия отдавна, все нещо ще им е останало от минали години. — Пий се намръщи. — Това, което повече ме тревожи, е ти как ще се оправиш. Не мисля, че из тия земи има с какво да храниш войниците си. А ако не успееш да ги захраниш сега, догодина те няма да са толкова жертвоготовни.
— Ще се кача до горното течение на Дурий — обясни невъзмутимо Помпей.
— Богове, какво ще правиш там!
— Областта е достатъчно далеч от Серториевите владения, ще ми бъде много по-лесно да превзема тамошните крепости, отколкото градове като Калагурида и Варея. Поречието на Ибер принадлежи на Серторий. Но не и Дурий. Малцината испанци, на които имам доверие, твърдят, че в областта и зимните студове са по-леки, отколкото в подножието на Пиренеите.
— Но областта е населена от племето на вакцеите, а те са войнствен народ.
— Кажи ми кое испанско племе не е? — въздъхна с отегчение Помпей и намести болния си крак.
Прасчо кимна замислено.
— Знаеш ли, Помпей, като се замисля, май си прав. Иди на Дурий! Само че побързай, преди зимата да е направила недостъпни планините оттатък Ибер.
— Не се тревожи, ще изпреваря зимата. Но най-напред — рече мрачно той — трябва да напиша едно писмо.
— На римския народ и сенат.
— Точно така, Пий, на римския народ и сенат. — Сините очи на Помпей, в които безгрижният поглед беше изчезнал, се взряха в кафявите очи на Прасчо. — Ще ме оставиш ли да говоря и от твое име в писмото?
— Нямам нищо против — каза Метел Пий.
— Сигурен ли си, че не искаш и да участваш в съставянето?
— Не, по-добре писмото да е от теб. Ти си този, на когото затлъстелите специалисти от сената връчиха специалното поръчение. Аз съм един обикновен стар управител, който се мъчи в една отчаяна война. Те няма да ми обърнат внимание, защото добре знаят, че съм от старото поколение и нямам големи амбиции. Но теб още не те познават, Велики. Може би ти нямат голямо доверие. Ти не си един от тях. Затова ще им пишеш! И здравата ще ги изплашиш!
— Не се тревожи за изплашването.
Прасчо стана да си ходи.
— Е, още утре сутринта поемам за Нарбон. Колкото повече стоя тук, толкова по-малко храна ще оставя за твоите войници.
— Няма ли да останеш да ми изгладиш изреченията? Варон винаги ми е помагал в такива случаи.
— Не, не и аз! — засмя се Пий. — Освен това те познават моя стил. По-добре им прати нещо, каквото досега не са чели през живота си.
Помпей прие предизвикателството и им написа нещо, което не бяха чели през живота си.
„До римския сенат и народ.
Пиша ви това писмо от Емпория на октомврийските нони, в годината, когато римски консули са Луций Октавий и Гай Аврелий Кота. На октомврийските иди ще потегля на поход по поречието на Ибер до мястото, където река Дурий и река Пизорака се сливат, преди да се влеят в Ибер. Там има един град на име Септиманка, който е обграден от плодородни хълмове. Надявам се, че областта ще ми позволи да презимувам заедно с войниците си. Иначе рискуваме да гладуваме. За щастие армията ми не е толкова многобройна, колкото преди две години, когато за пръв път стъпих в Емпория. Силите ми възлизат на четири легиона, всеки от които с по-малко от четири хиляди души личен състав. Конница не притежавам изобщо.