Не се извинявам за претърпените загуби. Те бяха следствие от погрешни сметки, които се дължат до голяма степен на погрешната информация, която получих в Рим. Така например, че шест легиона пехота и хиляда и петстотин души конница ще са достатъчни да се справя със Серторий. Трябваше да ми дадете десет легиона и три хиляди души конница. Така щях да го победя още в първата година от командването си, Рим щеше да си спести и живота на войниците и разходите. Трябва добре да помислите над това…
И още нещо, над което се налага да поразсъждавате. Ако не успея да се закрепя в Испания, ако моят колега Пий се окаже заклещен в своята провинция и не може да ми помогне, какво си мислите, че ще се случи? Ще се прибера в Италия. И ще довлача като опашка на унищожителна комета Квинт Серторий с цялата му армия. А сега седнете и мислете, защото изход няма. И ми пратете няколко легиона, конница и ПАРИ.
Между другото, Рим ми дължи и държавен кон.“
Писмото пристигна в края на ноември — по времето, когато многобройният състав на сената се събираше на заседания. Действащите консули вече се готвеха да се отърват от всякакви задължения и да ги прехвърлят на отдавна избраните за следващата година консули. Заради станалите хронични болести на Луций Октавий само един действащ консул седеше на куриатния стол в средата на Курията — Гай Аврелий Кота. Писмото на Помпей беше прочетено от Мамерк Емилий Лепид — привилегия, която Сула не беше отнел от принцепс сенатус.
Пръв стана да отговори новоизбраният първи консул Луций Лициний Лукул; неговият колега бе по-малкият брат на действащия консул Марк Аврелий Кота. Котите се чувстваха доста неловко и не намираха смелост да отговорят на това дръзко и твърде откровено писмо.
— Назначени отци, току-що чухте писмо, което прилича повече на войнишки доклад, отколкото на политическо възвание.
— Войнишки доклад? Ако това е доклад, то той е толкова зле написан, колкото некадърен се оказа и въпросният войник на бойното поле! — обади се Квинт Хортензий и демонстративно стисна носа си, все едно се спасяваше от неприятна миризма.
— О, замълчи, Хортензий! — махна с ръка Лукул. — Не ми трябва да държа реч само за да слушам духовитите забележки на генерали по чехли! Когато станеш от кушетката в трапезарията и оставиш рибките в аквариума, за да надвиеш Квинт Серторий, тогава не само ще ти дам думата, но и розов цвят ще сипя под краката ти! Но след като мечът ти далеч не е толкова остър, колкото езика ти, дръж си и езика зад зъбите — там му е ножницата!
Хортензий не отвърна нищо, но очевидно беше засегнат.
— Това не е политическо възвание, а и като цяло отношението към римските политици е крайно критично. От друга страна, писмото издава и силни критики към самия автор. В него няма извинения и оправдания, а твърденията за победите и пораженията не се различават от официалните доклади, които получаваме редовно от Квинт Цецилий Метел Пий.
Аз никога не съм бил в Испания. Някои от вас познават страната, но повечето сте в моето положение и не я познавате изобщо. Навремето на Далечна Испания се гледаше като на много добро място за всеки римски управител — провинцията е богата, добре уредена, мирна, а в същото време от двете страни е заобиколена от варвари, с които лесно се започваше война, а и лесно се воюваше. Близка Испания никога не се е радвала на подобна репутация — там доходите са малки и непрекъснато има размирици. Ето защо управителите на Близка Испания знаеха, че ще се охарчат и че живеят под постоянния натиск на планинското население.
И все пак всичко това се промени, щом Квинт Серторий пристигна в Испания. Той добре познаваше страната от времето, когато изпълняваше мисии под командването на Гай Марий, и по-късно — когато служеше като военен трибун при Тит Дидий. Да ви напомня, че още като момче той заслужи венец от трева именно в Испания. Когато този забележителен и изключително способен човек стъпи на испанска земя като беглец-марианец, Близка Испания стана неконтролируема. Същото се случи с Далечна Испания, с изключение на областта на юг от Бетис. Както пише в писмото Гней Помпей, на нашия превъзходен управител на Далечна Испания му бяха нужни три години, за да спечели победа при това не срещу самия Серторий, а само срещу негов поддръжник — Луций Хиртулей. Това, което Помпей не споменава в писмото си, но което ние трябва да приемем като открит упрек, е нашето безразличие към Близка Испания — заради вътрешните проблеми на Италия ние не благоволихме дори да изпратим управител на провинцията в продължение на цели две години. Това, назначени отци, означава, че връчваме Близка Испания на Серторий!