Когато някои градове в Македония и Централна Гърция се обърнаха към него с молба да подведе под отговорност стария Долабела (който се беше върнал от дългото си управление в провинцията, най-сетне заменен от болнавия Апий Клавдий Пулхер), Цезар се съгласи. Това беше първото по-сериозно дело, с което се залавяше — защото щеше да се разглежда в съда за данъчни злоупотреби — „квестион де репетунде“, — и защото обвиняемият беше човек със знатно потекло и голям политически авторитет. Младежът знаеше малко за обстоятелствата около управлението на стария Долабела, но се зае с изслушването на възможните свидетели и събирането на доказателства в полза на обвинението. За своите гръцки клиенти Цезар се превърна в неоценимо съкровище: той беше сред малкото римляни, способни да уважават високото обществено положение на гръцките големци, да разговарят с тях като с равни. Още по-удивителна се оказа способността му да помни: каквото чуеше Цезар, никога не забравяше. Това му помагаше да улавя такива подробности в показанията на свидетелите, които се оказваха от много по-голяма полза за делото, отколкото самите ищци предполагаха.
— И все пак — предупреждаваше той клиентите си сутринта преди разглеждането на делото — не се надявайте твърде много. Съдебните заседатели са сенатори, а настроенията в сената са предимно на страната на Долабела. От римска гледна точка той е бил добър провинциален управител, защото държеше скордизите настрана. Не мисля, че ще успеем да спечелим.
Което излезе вярно. Цезар беше събрал убедителни доказателства, каквито само едни римски сенатори можеха да си позволят да не приемат, беше подготвил забележителна реч, но така или иначе съдът оправда Долабела. Цезар не сметна за нужно да се извинява на клиентите си, пък и те не се чувстваха измамени от него. Начинът, по който той представи доказателствата в съда, изящната му реч щяха да се помнят от цяло едно поколение познавачи на римското правораздаване. Интересът беше такъв, че мнозина дори го убеждаваха да публикува речите си.
— Ще служат като учебници по риторика и право — убеждаваше го Марк Тулий Цицерон, който искаше и едно копие за себе си. — Разбира се, не беше добре, че загуби делото, но се радвам, задето се върнах навреме да те чуя как спориш с Хортензий и Гай Кота.
— И аз се радвам, Цицероне. Едно е да слушаш фалшивите комплименти на Цетег, друго е адвокат като тебе да иска копия от речите ти — отговори му Цезар, който изпитваше искрена гордост от молбата му.
— Като оратор не можеш да ме научиш на нищо — рече Цицерон, без да си дава сметка, че Цезар не е склонен да приема такива твърдения, — но можеш да си сигурен, Цезаре, че ще изуча подробно начина, по който си разследвал случая и по който представи доказателствата. — Двамата се разхождаха заедно по форума, а Цицерон нямаше намерение да млъкне. — Това, което ми направи най-дълбоко впечатление, е способността ти да използваш гласа си. В нормален разговор гласът ти е плътен и нисък! А когато говориш пред тълпата, тонът ти се изостря, гласът ти става някак висок, ясен и може да надвика всякаква глъч. Кой те е учил?
— Никой. Просто съм забелязал, че мъжете с дебел глас по-трудно се налагат в спор с хора с тънки гласове. И понеже държа да ме слушат, си преправям гласа.
— Аполоний Молон — през последните две години учих при него — смята, че височината на човешкия глас зависи от дължината на врата му. Колкото по-дълъг е вратът, толкова по-нисък е гласът. А ти имаш твърде източен врат! За щастие моят си е точно какъвто трябва.
— Сиреч къс — подхвърли Цезар.
— Не, среден — настоя Цицерон.
— Изглеждаш добре, а и си понатрупал няколко килца. Те са нужни на адвоката.
— И се чувствам добре. Изгарям от желание да се върна в съда. И все пак — замисли се Цицерон, — не мисля, че бих мерил сили с теб. Титаните понякога трябва да избягват пряк сблъсък. Предполагам, че с Хортензий и Гай Кота не бива да се състезавам.