— Очаквах да се изявят на по-голяма висота — сподели Цезар. — Ако заседателите не бяха решили от самото начало какво ще отсъдят, двамата просто щяха да изгубят делото. Бяха мудни и не разполагаха с убедителни аргументи.
— Съгласен съм. Гай Кота ти се пада вуйчо, нали?
— Да, но това няма значение. Не сме в добри отношения.
Двамата се спряха при един известен със закуските си продавач. Сергията се намираше точно срещу Държавния дом на фламен Диалис.
— Мисля — подхвана нова тема Цицерон, — че въпросът с твоето фламинство все още крие известни юридически неясноти. Не смяташ ли да се възползваш от тях и да се настаниш в тази удобна къща до сергията на Гавий? Дочувам, че живееш в апартамент в Субура. Това не е подходящ адрес за способен адвокат като теб, Цезаре!
Цезар потръпна.
— Дори в най-мизерната колиба на Есквилина да живеех, Цицероне, пак не бих се изкушил!
— Е, за себе си трябва да кажа, че се радвам на живота си на Палатина — похвали се Цицерон. — Брат ми Квинт наследи старата семейна къща в Карина — обяви той тържествено, все едно родът му я беше притежавал от векове, когато къщата беше купена от баща му, при това след раждането му. Той явно се сети за нещо и се разсмя. — Като става дума за оправдаване в съда, навярно си чул какво каза Квинт Калидий, след като съдът за данъчни злоупотреби го осъди навремето?
— Страхувам се, че съм пропуснал клюката. Но ти ще ми кажеш.
— Заяви, че не се изненадвал от присъдата, тъй като откакто Сула допускал само сенатори за заседатели, таксата за подкуп била скочила рязко — триста хиляди сестерции, а той не можел да си ги позволи.
Цезар се засмя.
— Това ще го запомня. Значи трябва да стоя далеч от съда за злоупотреби!
— Особено когато начело на заседателите стои Лентул Сура.
И понеже тъкмо Публий Корнелий Лентул Сура беше председател на съдебните заседатели по току-що изгубеното дело, той надигна вежди.
— Това, виж, беше полезна информация, Цицероне!
— Скъпи приятелю, няма въпрос, свързан с нашите съдилища, по който да не съм наясно! — похвали се за сетен път Цицерон. — Ако имаш някой ден въпроси, питай.
— Ще попитам, не се съмнявай — увери го Цезар. Двамата си стиснаха ръце и Цезар пое към дома си в срамния за адвокатите квартал Субура.
Квинт Хортензий се беше скрил зад една колона и сега уж случайно застана до Цицерон, който наблюдаваше отдалечаващия се Цезар.
— Днес беше на висота — похвали своя съперник Хортензий. — Само още няколко години да събере опит, скъпи Цицероне, и ще трябва да бдиш над лаврите си.
— Дай му почтени заседатели, скъпи Хортензий, и твоите лаври щяха да отлетят още тази сутрин.
— Не си справедлив!
— То няма да продължи вечно.
— Кое по-точно?
— Това заседателите да са само сенатори.
— Глупости! Сенатът си върна властта веднъж завинаги.
— Това, което ти казваш, е глупост. Гражданите настояват за възстановяване правата на народните трибуни. А когато трибуните си върнат старите пълномощия, Квинт Хортензий, заседателите пак ще се избират от конническото съсловие.
Хортензий вдигна рамене.
— На мен ми е все тая, Цицероне. Сенатори или конници, подкупът си е подкуп… Когато се стигне дотам.
— Аз заседатели не подкупвам — ядоса се Цицерон.
— Знам, че не подкупваш. Нито пък той — Хортензий махна с ръка по посока на Субура. — Но това е вече традиция, скъпи приятелю, при това общоприета!
— Във всеки случай традиция, която няма с какво да зарадва добрия адвокат! Когато аз спечеля едно дело, ще ми се да знам, че съм го сторил благодарение на уменията си, а не с парите, които клиентът ми е дал на заседателите.
— Тогава значи си глупак и няма да те бъде дълго.
При тези думи в тъмните очи на Цицерон проблеснаха заплашителни искрици.
— Ще те надживея, Хортензий! Не се съмнявай в това!
— Аз съм непоклатим.
— И Антей беше непоклатим, докато Херкулес не се сети да го вдигне от земята. Аве, Квинт Хортензий.
В края на януари на другата година Цинила роди първата дъщеричка на Цезар — Юлия, снежнобяло и крехко същество, което направи щастливи родителите си.
— Синът струва много разходи, мила съпруго — хвалеше я Цезар, — докато дъщерята е особен политически залог. Когато е патрицианка и по майка, и по баща и се радва на добра зестра, всяка дъщеря се превръща в безценен коз за баща си. Докато със синовете никога не сме сигурни какво ще излезе от тях. Юлия е чудесна. И тя като баба си Аврелия ще има да избира между десетки кандидати.