Хибрида беше доста неспокоен, Цезар го усети веднага. Ответникът беше едър, здрав мъжага с врат като усукано корабно въже. Хибрида беше типичен представител на рода: рядката му, чуплива, светлокестенява коса, кафявите му очи, носът, напомнящ орлов клюн, издадената брадичка и малката уста бяха сред характерните белези на Антониите. Преди да научи за извършените зверства, Цезар беше смятал Хибрида за обикновен простак — пияница, който само се тъпче и се забавлява с курви. Сега обаче го гледаше с други очи. Хибрида приличаше на кръволок.
От самото начало нещата тръгнаха зле за Хибрида. Съвсем неочаквано Хортензий вдигна ръка и поиска делото да бъде спряно: ако поне една десета от обвиненията се окажеха истина, твърдеше той, делото трябвало да се разглежда в съда по убийствата. Варон Лукул нищо не каза — не искаше да се меси, без съдията по делото да се е допитал до него. Но Цетег нямаше такова намерение. Варон Лукул все някога щеше да му връчи дело, така поне нямаше да си губи времето с разправии за пари. Бяха му връчили казус, който имаше с какво да заинтригува. Затова отклони предложението на Хортензий и без колебание даде ход на процеса.
До обяд съдията вече беше готов да изслуша свидетелите. Появата им на площада предизвика състраданието на хората. Ификрат и приятелите му грижливо бяха избирали кои точно жертви да се явят на делото. Трябваха им хора, които не само да изплашат римляните, но и да предизвикат съжаление. Порази ги един нещастник, който дори не можеше сам да се изкаже — Хибрида беше обезобразил лицето му и беше отрязал езика му. Затова пък жена му се оказа от най-приказливите гъркини, кипеше от злоба, тъй като беше видяла много. Цетег беше позеленял от отвращение и не смееше да мръдне на стола. След като изслуша жената на човека без лице, веднага сложи край на заседанието и се затича към къщи.
Хибрида реши все пак да запази последната дума за себе си. Щом напуснаха мястото на трибунала, той уж непринудено хвана Цезар под ръка и го задържа.
— Откъде си насъбрал тези нещастни люде? — попита той с дълбоко недоумение. — Сигурно си пребродил целия свят да ги откриеш! Но номерът няма да мине, да знаеш. Какви са ти свидетелите в крайна сметка? Шепа сакати варвари, това е! Няколко сакати люде, които искат да грабнат тлъсто обезщетение от богатия римлянин, защото бедните им събратя нямат пари за милостиня!
— Няколко сакати люде? — извика Цезар, за да привлече вниманието на разотиващата се тълпата. Хората се спряха и се обърнаха към тях. — Това ли е всичко, което ще ми кажеш? Защото чуй ме какво аз ще ти, Гай Антоний Хибрида! И един да беше, пак щеше да е прекалено! Само един човек! Само един мъж, жена или дете, осакатено по този зверски начин, би било достатъчно! Само едно човешко същество, лишено от красотата си, лишено от гордостта, че се е родило човек, е твърде много! Махай се! Върви си у дома!
Гай Антоний Хибрида тръгна към къщи, като с ужас установи, че адвокатите му не искат да го придружат. Дори брат му се беше сетил, че има друга работа. И все пак не беше съвсем сам по пътя за дома: за него се беше лепнал дребничък, закръглен човечец, който от година и половина беше член на сената и се беше сприятелил с Хибрида. Човечецът се казваше Гай Елий Стайен и отчаяно си търсеше мощни покровители, богати приятели, които да го канят на трапезата си, но най-вече — пари. Предишната година бе успял да извлече изгода от Помпей, като вдигна бунт в армията на Мамерк Лепид — е, не беше кървава саморазправа, само едно малко недоволство, което прехвърли командването у Помпей. Всичко беше минало като по мед и масло, никой дори не беше заподозрял, че става дума за заговор.
— Ще загубиш — каза Стайен на входа на красивата къща на Хибрида на Палатинския хълм.
Той дори не се опита да спори.
— Знам.
— Но няма ли да е по-добре, ако спечелиш? — подхвърли със замечтано изражение Стайен. — Да не говорим, че след като спечелиш, ще се чудиш как да похарчиш две хиляди таланта.
— По-скоро ще трябва аз да намеря отнякъде две хиляди таланта. Такава сума и до края на живота си няма да успея да събера.
— Не е нужно изобщо да я търсиш — успокои го човечецът. Разположи се на стола в кабинета на Хибрида и се огледа. — Дали не ти е останало малко хиоско вино?