— Не Помпей, а ветераните му спечелиха сраженията — възрази Брут.
— Дори така да е, Помпей е достатъчно мъдър, за да ги остави сами да се оправят. — Личеше си, че Карбон твърде сериозно възприема този въпрос, затова побърза да смени темата. — Не ме вълнуват преторите, Бруте. Тревожи ме кой ще стане консул. И то заради твоите мрачни предсказания. Ако стане нужно, ще се кандидатирам аз. Но кого да взема за колега? Кой в този проклет град ще ми помогне да изплувам, вместо да ми виси като камък на шията? Напролет ще се води жестока война, в това поне можем да сме сигурни. Сула бил тежко болен, но хората, които ме осведомяват, твърдят, че докато се стопят снеговете, здравето му ще бъде по-добро.
— Не само болестта е причина да не бърза — каза Брут. — Из Рим се разнесоха слухове, че той нарочно се бавел, за да даде време на римските граждани да капитулират доброволно.
— Тогава напразно се е бавил! — избухна Карбон. — Стига с тия празни разсъждения! Кого да избера за втори консул?
— Никого ли нямаш предвид?
— Никого. Трябва ми човек, способен да вдъхва доверие у народа. Човек, който да убеди младежта да влезе в армията, а старите хора — да съжаляват, че не могат да сторят същото. Човек като Серторий. Но ти си категоричен, че той няма да се съгласи.
— Ами Марк Марий Гратидиан?
— Той е Марий само по име, а това не е достатъчно. Предпочитам Серторий, защото е една кръв с покойника.
Отново настъпи мълчание. Брут си пое дълбоко дъх и Сервилия остана неподвижна. Не биваше да изпусне нито дума.
— Ако ти трябва роднина на Марий — изрече бавно Брут, защо да не е младият Марий?
Отново настъпи мълчание, този път като след гръм. Най-накрая Карбон отвърна:
— Не е възможно! Ама, Бруте, той едва ли има и двайсет години!
— Двайсет и шест, ако трябва да сме точни.
— Не му достигат още четири, за да влезе дори в Сената!
— В законите никъде не е записано, че човек трябва да има определена възраст, за да заеме даден пост. Всичко въпрос на традиция. Затова предлагам Перперна веднага да го включи в сенаторските списъци.
— Но той не може да се мери с баща си! — възкликна Карбон.
— Има ли значение? А, Гней Папирий? Има ли? Признавам, че идеалният представител на фамилията е Серторий — никой в Рим не може по-добре от него да командва армията; никой не се ползва с повече уважение сред войниците. Но той не желае да се кандидатира. И кой друг остава, освен младият Марий?
— С него всички ще желаят да воюват — разсъждаваше Карбон.
— И ще се бият като спартанците на Леонид.
— Мислиш ли, че ще успее?
— Мисля, че поне ще иска да опита.
— Искаш да кажеш, че той вече се е предложил за консул?
Брут се засмя, което не му се случваше често.
— Не, Гней Папирий, разбира се, че не! Той може и да е надут човек, но не е много амбициозен. Искам да кажа, че ако ти просто отидеш и поговориш с него по въпроса, младият Марий би се съгласил веднага. Животът досега не му е представял случай да съперничи на баща си. Подобна възможност ще му позволи поне в едно отношение да го надмине — Гай Марий се добра до консулската длъжност на стари години. Синът му ще бъде по-млад дори от Сципион Африкански навремето. Независимо дали ще се справи или не, това само по себе си е достатъчна слава.
— Да постигне и половината от това, което постигна навремето Сципион, Рим пак ще се чувства в безопасност.
— Не се надявай да откриеш у младия Марий Сципион Африкански — предупреди го Брут. — Сципион никога не би убил началника си в гръб, както това стори Марий.
Карбон се засмя:
— Ако не друго, то поне Цина извади тогава късмет Старият Марий го затрупа с пари, само и само да не повдига обвинение в убийство.
— Да — продължи Брут с най-сериозен тон. — Но нека случаят ти служи за обица на ухото. Като твой колега младият Марий може да ти създаде и проблеми.
— Да не му показвам гърба си, това ли ме съветваш?
— Да не му даваш да командва твоите легиони. Нека първо докаже, че го бива за пълководец.
След което столовете на двамата изскърцаха. Сервилия се изправи и хукна към затоплената си стая, където младото момиче, което переше пелените на малкия Брут, бе използвало възможността да го вземе в скута си.