— Не.
— Витиния се нуждае от млад и силен владетел, Цезаре. Не мога да се сетя за друг, освен теб!
— Самият Рим.
— Начело с римляни като Гай Верес.
— Така е. Но има и римляни като мен. Рим е единственото спасение, Никомеде. Освен ако не искаш царството да се превърне в понтийско владение.
— Всичко друго, но не и това!
— Тогава остави Витиния на Рим.
— Можеш ли да изготвиш завещанието му по римски образец?
— Мога.
— Тогава действай, Цезаре. Завещавам Витиния на Рим.
В средата на декември Никомед III Епифан Филопатор, цар на Витиния, умря. С едната си ръка държеше Цезар, с другата — вярната си съпруга Орадалтида. Но така и не се събуди от последния си сън, за да се сбогува с двамата.
Завещанието беше пратено незабавно в Рим, затова още преди смъртта на царя Цезар получи отговор от римския сенат, че управителят на Римска Азия, Марк Юний Юнк, е бил предизвестен и всеки момент щял да пристигне в Никомидия, за да започне приобщаването на провинцията в Римска Азия. Тъй като Цезар имал намерение да остане при Никомед до самата му смърт, той щял да бъде така добър да съобщи за нея на Юнк.
Това беше голямо разочарование; първият римски управител на Витиния не беше добросъвестен човек.
— Искам да съставите списък на всички скъпоценности и произведения на изкуството във Витиния — поръча Цезар на царицата. — Ще опишете и съдържанието на царската хазна, броя на корабите във флотата, числеността на армията, броя на всички оръжия, с които войската разполага, както и на всички обсадни и прочее съоръжения.
— Ще го направим, но защо? — навъси се тя.
— Защото искам да знам, когато управителят на Азия реши да се обогати за сметка на новата провинция — отговори мрачно Цезар. — Така ще имам основание да го съдя в Рим, а и не само да го съдя, но да го осъдя! Докато съставяте въпросния списък, ще помолите поне шестима от влиятелните римляни в страната да свидетелстват, че списъкът отговаря на истината. Така документът ще бъде достатъчно категорично доказателство и никой съдебен заседател, пък дори сенатор, няма да може да си затвори очите.
— О, богове! А аз ще бъда ли в безопасност? — завайка се Орадалтида.
— Никой няма с пръст да те побутне. И все пак няма да е зле, стига да намериш сили, да напуснеш двореца и да се преместиш в частно жилище — по възможност нито в Никомидия, нито в Халкедон или Пруза — заедно с личното си имущество. Така ще си осигуриш живота до старини.
— Ти не харесваш Марк Юний Юнк.
— Ненавиждам го.
— И той ли е като Гай Верес?
— Съмнявам се, че е чак като него, но е типичен корумпиран римлянин. Ще се перчи като паун, че е първият римски управител на Витиния, и предполагам, че ще използва случая да прибере нещичко за себе си — толкова колкото Рим му позволи. — Цезар обясни всичко това съвсем невъзмутимо. — Рим ще поиска да опише всичко, което завари на място, но според мен неговият и списък и този, който ти ще изготвиш, ще се разминават съществено. И така ще ми падне в ръцете!
— Той няма ли да заподозре, че сме съставили друг списък?
Цезар се засмя.
— Не и той! От източните деспоти никой римлянин не очаква чиновническа точност. Тя се смята за присъща на римляните. Разбира се, след като знае, че съм бил тук, Юнк ще реши, че целта ми е била да го изпреваря. Няма дори да си помисли, че може да съм на твоя страна и искам да го компрометирам.
До края на декември всичко беше готово. Царицата се премести в малкото рибарско селище Риба, близо до мястото, където Боспорът се вливаше в Евксинския понт. Никомед имаше вила на морския бряг, затова царицата си каза, че мястото е идеално за оттеглила се от власт царица.
— Когато Юнк поиска да конфискува и вилата ти, ще му представиш копие от нотариалния акт и ще му съобщиш, че оригиналът е у банкерите ти. Ти къде смяташ да си скриеш парите?
— Смятах да го сторя във Византион. Като най-близко.
— Чудесно! Византион не е част от Витиния, затова Юнк няма да е в правото си да се рови из сметките ти… Съответно и да заграби нещо за себе си. Освен това ще кажеш на Юнк, че всичко вътре във вилата е твоя лична собственост, че е част от зестрата ти. Затова не вписвай в каталога нито една от вещите, които смяташ да отнесеш със себе си в Риба! Ако ще се краде, ти единствена си в правото си да го сториш.