— Е, трябва да помисля и за Ниса — замисли се хитрата старица. — Кой знае? Може би ще се върне, преди да умра.
Разчу се, че Юнк е отплавал и вече е навлязъл в Хелеспонта. До няколко дни щеше да пристигне в Никомидия. Според куриера Юнк възнамерявал по пътя да се отбие в Пруза. Цезар настани царицата във вилата, уреди всичко с банкерите, за да е сигурен, че ще е осигурена до смъртта си, остави на съхранение при византионци и списъка с богатствата на Витиния и като качи двайсетте си придружители на кораба, отплава. Щеше да следва тракийските брегове на Хелеспонта, за да не се срещне с Марий Юний Юнк — управител на Азия, а вече и на Витиния.
Цезар не се прибираше в Рим. Имаше намерение да посети остров Родос, където на свой ред да учи риторика при Аполоний Молон. Цицерон го беше убедил, че подобно учение ще изглади още по-добре речта му, нищо че Цезар имаше високо мнение за ораторските си способности. За разлика от Цицерон той не страдаше от носталгия по Рим, нито му беше толкова мъчно за домашните. Колкото и уютно да се чувстваше сред семейството си, никой нямаше да избяга — нито жена му, нито дъщеря му, нито майка му, ако той се забавеше по-дълго из средиземноморския изток. Никога не му мина през ума мисълта, че смъртта може да отнеме някого от близките му, докато отсъства.
Това пътуване, установи Цезар, се оказваше доста скъпо, а той изрично беше отказал на Никомед и Орадалтида парите, които те му предлагаха. Беше поискал само нещо за спомен и беше получил истински изумруд от Скития — не от онези бледи камъчета, които се намираха в Арабския залив. Камъкът беше с големината на кокоше яйце, но сплескан; на равната повърхност бяха гравирани в профил изображенията на Никомед и Орадалтида. Във всеки случай изумрудът не беше нещо, което би могъл да продаде, ако му дотрябват пари… Цезар се справи и сам. На първо време нямаше защо да се тревожи за финансите си, а бъдещето, уверяваше се той, щеше да му донесе каквото заслужава. Майка му не беше такъв оптимист, но той беше свикнал с настроенията й. И все пак, едно беше да пътуваш с пет души прислуга, друго — с двайсет.
В Смирна Цезар прекара известно време при Публий Рутилий Руф, който го забавляваше с разказите си за Цицерон — прочутият адвокат на свой ред го беше посетил на връщане от Родос в Рим.
— Удивителен човек! — възхищаваше се Рутилий Руф. — Колкото и да боготвори Рим, градът няма да го направи щастлив. За мен той е човек, роден да живее близо до земята — почтен, топлосърдечен и старомоден.
— Разбирам какво имаш предвид — кимна Цезар. — Проблемът, вуйчо Публий, е, че Цицерон притежава твърд висок интелект и твърде големи амбиции.
— Като Гай Марий.
— Не — възрази твърдо Цезар. — Не и като Гай Марий.
В Милет Цезар трябваше да се увери как и този град е бил споходен от чумата, наречена Гай Верес. Съгражданинът му беше успял да задигне всички килими, халища и гоблени в града. Той посъветва етнарха да прати писмена жалба в Рим.
— И все пак — каза на прощаване, преди да отплава за Халикарнас, — радвайте се на късмета си. На други места Верес не се посвени да ограби и оскверни храмовете ви.
Корабът, който беше наел във Византион, беше съвсем приличен, с по двайсет гребла от всяка страна. Кърмата с двете кормчийски гребла беше висока и откриваше добра гледка, а по средата на палубата се намираха удобни каюти за пътника. В пространството между кабината и кърмата имаше конюшня, с която пътуваха трийсет мулета и коне, сред тях огромният жребец на Бургунд и неговият любим кон със сцепените копита. И понеже не им се налагаше да плават повече от петдесет мили на ден и всяка вечер отсядаха в ново пристанище, животните се превърнаха в голямо мъчение — всяка вечер трябваше да бъдат сваляни на сушата, за да ги качват обратно на борда на сутринта.
Милет не беше по-различен от Смирна, Питана и останалите малки и големи пристанища по малоазийския бряг на Егейско море. Цяла Римска Азия беше научила за римския сенатор, който си е наел кораб и обикалял региона. Съответно всички бяха силно заинтригувани от присъствието му. Ето го и него! Красивият младеж с бялата тога, който се разхождаше, все едно е господар на света. Е, не беше ли наистина господар на света? Та той беше римски сенатор. Разбира се, слугите му бяха разговорливи люде, затова в Милет не остана човек, който да не научи за патрицианското потекло на пътника, за високия му интелект, за близките му връзки с цар Никомед, когото лично бил убедил да завещае Витиния на Римската република. Нищо чудно тогава, че Цезар винаги бързаше да се прибере обратно на борда и да отплава на спокойствие.