Сега времето беше хубаво, нямаше вълни, свеж морски вятър издуваше платната и позволяваше на гребците почивка. Капитанът обясняваше на Цезар как още на другия ден щели да стигнат Халикарнас.
На около седем-осем мили на юг, брегът се извиваше навътре в морето и образуваше издаден нос. Корабът на Цезар плавно се плъзгаше по вълните между носа и малък остров.
— Фармакуза — посочи капитанът с пръст острова.
Минаха край бреговете на острова. В далечината, откъм сушата, се виждаше пристанището Ясос. Насреща вече се забелязваше следващият нос — островът се впиваше навътре в залива и корабът трябваше да опише широка дъга, за да заобиколи двете препятствия. Фармакуза беше малко островче с доста характерен профил — напомняше на женски гърди.
— Някой живее ли на острова? — заинтересува се Цезар.
— Никой. Дори овцете.
Почти бяха подминали острова, когато се подаде малка маневрена бойна галера. По бързия й ход личеше, че иска да засече кораба на Цезар.
— Пирати! — извика капитанът и пребледня като платно.
Младежът се обърна назад и кимна с глава.
— Да, още една галера ни се е лепнала откъм кърмата. Колко души има на борда на тази отпред? — попита той.
— Колко бойци, имаш предвид? Поне стотина, при това въоръжени до зъби.
— А на тази отзад?
— Корабът е по-голям. Може би сто и петдесет — отвърна капитанът.
— Значи не ни препоръчваш да оказваме съпротива.
— Богове, сенаторе, в никакъв случай! — заекна от уплаха капитанът. — Ще ни избият, без да им мигне окото! Да се надяваме, че ще искат откуп. Отдалеч си личи, че не носим стока.
— Искаш да кажеш, че те предварително са знаели, че на кораба има човек, от когото могат да извлекат голям откуп?
— Те знаят всичко, сенаторе! Имат си шпиони във всяко пристанище из Егейско море. Според мен шпионите са отплавали снощи, за да съобщят как изглежда корабът, с който пътува римският сенатор.
— Излиза, че Фармакуза е тяхно старо свърталище!
— Не, сенаторе, ако беше така, жителите на Милет и Приена отдавна щяха да са ги очистили. Крили са се няколко дни по тези места. Понякога дори и това не е нужно. Покрай малоазийския бряг все ще мине някой добре натоварен търговски кораб. Просто имахме лош късмет. Надявах се, че зимата ще ни прати лошо време и бурите щяха да ни скрият от пиратите. Но за съжаление времето се оказа хубаво!
— Какво ще правят с нас?
— Ще ни откарат в базата си и ще чакат откупа.
— И къде ли се намира тази база според теб?
— Вероятно в Ликия. Някъде между Патара и Мира.
— Доста далеч оттук.
— На няколко дни плаване.
— Защо толкова далеч?
— Защото там са в пълна безопасност. Мястото е истински рай за всякакви пирати! Има стотици заливчета и островчета. По крайбрежието на Ликия има поне трийсет пиратски свърталища.
Цезар не издаде с нищо чувствата си, нищо че двете галери приближаваха; вече виждаше силуетите на въоръжените пирати и чуваше виковете им.
— Ами ако си платя откупа и ме пуснат на свобода, какво ще ми попречи да събера бойна ескадра и на свой ред да ги изловя?
— Никога няма да намериш залива, сенаторе. Казвам ти, има ги със стотици по бреговете на Ликия, а отдалеч всички изглеждат еднакви. Нещо като лабиринта в Кносос.
Цезар извика личния си прислужник и му нареди да извади тогата. От ужас робът изглеждаше по-бял и от дрехата, която носеше в треперещите си ръце.
Бургунд се появи на палубата.
— Ще се бием ли, Цезаре?
— Не, разбира се, че не. Едно е да се биеш, когато имаш поне минимални шансове за успех, друго е, когато всяка съпротива е равна на самоубийство. Ще се държим възпитано, разбираш ли ме, Бургунд?
— Разбирам.
— Тогава кажи и на останалите — не искам глупави геройства. — Цезар се обърна към капитана: — Значи казваш, че никога няма да намеря мястото?
— Никога, сенаторе. Повярвай ми, много други са опитвали без успех.
— В Рим ни се внушаваше, че Публий Сервилий Вация е успял да отърве целия регион от пиратите, когато завладя земите на исаврите. Затова дори се нарече Вация Исаврик, толкова решителна ни се струваше победата му.
— Пиратите са като буболечките, Цезаре. Ще разпалиш огън, ще раздухаш дим, но те пак ще се върнат, щом димът се разсее.