— И тази операция я правите всеки път? — учуди се Цезар.
— Не и когато смятаме веднага да излезем отново, но това рядко се случва. Когато сме на поход, гледаме изобщо да не се прибираме в гнездото.
— Добре сте се уредили! — похвали го Цезар.
Празното пространство между скалите заемаше може би два километра на ширина и около километър на дължина, като общите му контури бяха по-скоро овални. В далечния край на това крайморско дере се забелязваше малък водопад, който изливаше пенливите си струи в дълбок вир. От вира бликаше поток, който си проправяше път през скалите, но си оставаше невидим за корабите, минаващи покрай залива. Пиратите (а може би майката — земя) бяха издълбали тесен канал из пясъка в дерето, под самата скала, отбивайки водата към вътрешността на залива.
Малката котловина беше заета в голямата си част от добре уреден град. Между три и четириетажните сгради се забелязваха прави улици, покрити с чакъл, от земята се показваха няколко големи каменни силоза, а точно срещу мястото, където пиратите бяха изтеглили корабите, се намираха няколко работилници и складове. В центъра на града имаше пазар, до него беше светилището — средище за градския живот.
— Колко души живеят тук? — заинтересува се Цезар.
— Ако броим жените, курвите и децата — а и мъжките любовници, понеже някои си падат по такива, — повече от хиляда и петстотин. Освен това си имаме и роби.
— Колко роби?
— Две хиляди или нещо такова. Не се налага пръста си да мърдаме — потри доволно ръце Полигон.
— Чудно ми е, че не са се вдигнали на бой, докато мъжете ги няма. А може би жените и мъжките любовници са кръвожадни воини?
Пиратският главатар се изсмя презрително.
— Ние не сме глупаци, сенаторе! Робите са оковани в пранги. Пък и защо ще се вдигат на бунт, след като не могат сами да избягат?
— Мен прангите не биха ме спрели — отбеляза Цезар.
— Ще те хванем, когато се върнем. Тук не оставяме никакви празни кораби, с които би могъл да се измъкнеш от залива.
— Може би аз тебе ще те заловя, щом се прибереш.
— Тогава мога само да се радвам, че няма да се разделяме, докато откупът не дойде, сенаторе! Така няма да ти позволим да вдигаш бунт.
— Ех! — въздъхна разочарован Цезар. — Тъкмо си мислех, че ще успея да разнообразя престоя си с някоя любовна авантюра. Нямам вкус към мъжете, но сред жените ми се носи добра слава.
— Не се и съмнявам… Щом така ти харесва — изхили се Полигон. — Не се тревожи! Щом ти дотрябва жена, ще си намериш.
— Имате ли си библиотека в това райско кътче?
— Има тук-там по някоя книга, но ние не сме твърде любознателни.
Двамата бяха стигнали до една голяма сграда.
— Тук живея аз. Ще ми бъдеш гост, мисля, че ще е най-добре да те държа под око. Разбира се, ще се ползваш със самостоятелни стаи.
— Бих се радвал, ако има и баня.
— Тук живеем не по-зле, отколкото на Палатина, сенаторе. Ще се намери и баня за твоята особа.
— Предпочитам да ме наричаш „Цезаре“.
— Така да бъде.
Стаите бяха достатъчно на брой и на големина, за да има място за Цезар, Деметрий и двамата писари. Скоро след настаняването им Цезар се беше разположил в удобна вана, където температурата на водата беше тъкмо по неговия вкус — почти хладка.
— Ще трябва да ме обръснеш и оскубеш отсега за целия ни престой, Деметрий — нареди Цезар, докато сресваше косите си от венеца надолу. Остави огледалото на масата и го изгледа с известна възхита — гравирано със злато и инкрустирано със скъпоценни камъни. — В тази къща е вложено цяло състояние.
— Защото са откраднали много други състояния — отбеляза Деметрий.
— Навярно са скрили голяма част от плячката в някоя от къщите наоколо. Като гледам, не всички са обитавани — каза господарят и побърза да се присъедини към домакина си в трапезарията.
Храната беше изобилна, разнообразна и вкусна. Виното беше превъзходно.
— Готвачът ти си го бива — похвали Цезар Полигон.
— Толкова по-зле, че почти нищо не хапна, а виното дори не пожела да опиташ — обиди се Полигон.
— Единственото, което ми доставя наслада в живота, е работата — отговори Цезар.
— Нима? Дори и жените, за които говори?
— Жените — подхвърли той, докато си миеше ръцете, — са част от работата.
— Никога не бях чувал подобно определение! — засмя се Полигон. — Ти си странен човек, Цезаре, щом гледаш на страстта като на работа. — Той потупа корема си и с блаженство подуши течността в кристалната си чаша. — Колкото до мен, това, което най-много ми харесва в пиратството, е блаженият живот, който ми осигурява в почивното време. Но от всичко най-много се радвам на хубавото вино!