— Трябва ми флотилия от десет триреми и около петстотин добри войници — обърна се той с молба към родоските първенци, които беше повикал пред дома на началника на пристанището.
— За какво са ти? — попита младият адмирал Лизандър.
— За да дойдат с мен и да нападнем пиратското свърталище на Полигон. Имам намерение да го заловя.
— Полигон ли? Никога няма да намериш скривалището му!
— Ще го намеря — увери го Цезар. — Хайде, събирайте ескадрата! За Родос ще има тлъста плячка!
Родосчани не бяха убедени нито от ентусиазма на римлянина, нито от обещанията му; това, което не им позволи да му откажат, беше големият авторитет, с който Цезар се ползваше в целия регион. Той получи десет триреми и петстотин бойци. В Родос го познаваха отдавна — пък и славата, която Вация си беше извоювал по тези места, се предаваше отчасти и на него — някогашния му трибун. Макар цар Зеникет да бе подпалил сам базата си в планината Термесос преди Вация да го залови, в Родос изпитваха огромно уважение към римския управител; без да се ядосва, че пиратите са го изпреварили и не са му оставили нищо от плячката, Вация беше изчакал няколко дни жарта да изгасне и въглените да изстинат, след което беше преровил пепелището и бе събрал разтопените скъпоценни метали. Ако Вация се оказа способен на такава хитрина, значи и някогашният му офицер Цезар може да притежава същия стил на работа. Ето защо, казаха си родоските големци, струваше си да рискуват заради него.
Ескадрата хвърли котва в устието на реката при Патара. На другата сутрин щяха да започнат търсенето на Полигоновото скривалище. Цезар слезе на пристанището в града и нареди всички свободни търговски кораби да го последват в операцията. На другия ден застана на високата кърма на флагманския кораб и в продължение на часове подробно изследва всяка гънка в релефа на скалите.
— Разбираш ли — започна да обяснява той на капитана, — преди Полигон да продължи пътя си на изток от Патара, от разговорите на пиратите си създадох известна представа за заливите, които използват като бази. Затова си казах какво аз ще наричам залив и започнах да броя само тях.
— Аз пък търсих някакви лесно запомнящи се ориентири — морски скали с особена форма, планина с характерен облик, нещо такова — отговори му капитанът и въздъхна, — но вече изгубих всякаква представа къде се намираме!
— Подобни ориентири лесно подвеждат, защото човек трудно ги запомня в подробности. С броенето е по-лесно — усмихна се Цезар.
— Ами ако си сбъркал при броенето?
— Не съм.
Наистина не беше сбъркал. Заливът, в който слязоха петстотинте родоски войници, приличаше на всеки друг. Цяла нощ бяха прекарали на котва далеч от устието на малкия залив, да не би да ги усетят. Но Полигон дори не беше поставил наблюдателници. И четирите му бойни галери бяха изтеглени на брега, тъй като пиратите мислеха, че са в пълна безопасност. Но слънцето още не се беше показало над скалите, когато те бяха оковани във веригите, с които бяха държали доскоро робите.
— Само не ми казвай, че не съм те предупредил — обърна се Цезар към здраво окования Полигон.
— И все пак още не си ме разпънал на кръст, римлянино!
— Ще те разпъна, можеш да си сигурен!
— Как намери мястото?
— Проста аритметика. Преброих всички заливи от Патара дотук — отговори му той и кимна на родоския адмирал Лизандър. — Я да видим що за състояние е насъбрал нашият Полигон.
Както се оказа, наистина много хора бяха оставили състоянието си при него. Не само че складовете с жито бяха пълни почти догоре, но хранителните запаси на пиратското свърталище можеха да изхранят Ксантос и Патара до края на зимата и пролетта. Една голяма къща беше пълна със скъпи платове, с маси от лимоново дърво, позлатени кушетки и изящни столове. В друга къща пък бяха складирани сандъци със злато и скъпоценни камъни. По-голямата част от бижутата бяха египетска изработка — от фаянс, аквамарин, халцедон, оникс, лапис лазули и тюркоаз. Едно сандъче беше пълно с морски перли, някои от тях големи колкото яйце на гълъб, други пък бяха в необичайни разцветки.
— Не мога да кажа, че съм изненадан — сподели Лизандър. — Полигон е кръстосвал моретата в продължение на двайсет години, а той е пестелив човек. Това, което досега не ми беше минавало през ума, е, че е могъл да напада и корабите между Египет и Кипър.
— Откъде съдиш? От перлите и бижутата ли?