— Няма откъде другаде да се сдобие в такива огромни количества.
— А александрийците в Кипър имаха наглостта да ме убеждават как никой не бил нападал техните конвои!
— Те не обичат други да знаят за слабостите им, Цезаре.
— Това го разбрах от собствен опит. Е Лизандър, да делим.
— Ако трябва да сме съвсем честни, Цезаре, ние сме само твои изпълнители. Стига да ни платиш наем за корабите и заплата на войниците, плячката принадлежи единствено на теб.
— Част от всичко това ми принадлежи, приятелю, но далеч не всичко. Не искам в сената да ми се задават въпроси, на които да не мога да отговоря с ръка на сърцето. Затова ще взема хиляда таланта в златни монети за римската хазна, петстотин таланта за себе си и шепа от перлите — по мой избор. Предлагам останалите жълтици и останалите перли да останат за Родос. Складовете с мебелите и платовете може да разпродадете, но искам със сумата да построите храм в чест на моята далечна предшественица Афродита. Лизандър примигна от учудване.
— Много си щедър, Цезаре! Защо не си прибереш перлите, все едно никой не ги е видял? С тях ще можеш да си осигуриш живота до старини.
— Не, Лизандре, само една шепа. Обичам парите толкова, колкото обичам и ближния си, но ако забогатея, току-виж започна да играя комар. — Цезар пъхна ръка в ковчежето и започна да вади по-красивите: избра си двайсет от по-тъмните, които бяха сякаш отронени от асфалтовите планини в Палестина; една голяма колкото ягода, която имаше и цвета и формата на ягода; дузина с лунен цвят, една огромна с пурпур в средата и още шест — млечнобели като от сметана. — Това е! Разбираш сам, че и да искам, няма как да ги продам, без цял Рим да се заинтересува откъде съм ги намерил. Но мога да ги подарявам на жени.
— Няма как, славата ти ще се разчуе. Малцина са до такава степен лишени от алчност като теб.
— Не искам никой да разбира за това, Лизандре, и ти го заявявам най-сериозно! Правя го, за да запазя неопетнено името си. Освен това отдавна съм положил обет, че никога няма да дам повод да бъда съден за злоупотреби или присвояване на държавно имущество. — Цезар вдигна рамене.
— Ами за Патара и Ксантос?
— Те ще получат жените и децата, които ще продадат в робство. Ще им предадем и всички хранителни запаси на пиратите. От разпродажбата на робите ще съберат много повече пари, отколкото са дали за откупуването ми, а ще получат и храна. Но с твое позволение ще заделя и десет таланта за капитана на кораба ми. Него също го принудили да плати откуп. — Цезар сложи ръка на рамото на Лизандър и го изведе от складовете. — Корабите от Ксантос и Патара ще пристигнат до вечерта. Съветвам те да натовариш родоския дял от плячката на корабите си, преди да са дошли другите. Писарите ми ще направят списък на всичко. Ще пратиш в Рим дела на римската хазна.
— Как ще постъпиш със самите пирати?
— Ще ги натоваря на корабите от Патара и Ксантос и ще ги отведа със себе си в Пергам. Не съм действащ магистрат, затова нямам право да екзекутирам, когото и да било. Това означава, че трябва да отведа пленниците при провинциалния управител в Пергам и да го помоля да стори от мое име това, което обещах на всички пирати — да ги разпъне на кръст.
— Тогава ще наредя на хората си да натоварят и римския дял от плячката. Товарът няма да ни затрудни. Щом морските бури отминат, през лятото ще пратя парите от Родос в Рим. — Лизандър се сети за нещо друго. — Ще заделя четири кораба — нека те съпровождат до Пергам. Благодарение на теб Родос се сдоби с такава огромна плячка, че трябва да ти се отплатим.
— Просто ме запомнете с добро! Кой знае? Може би някой ден аз ще ви помоля за услуга.
Пиратите вече бяха отведени на брега. Полигон, който стоеше най-отзад в редицата, мрачно поздрави минаващия Цезар.
— Колко обичаха лукса! — поклати Цезар глава. — Винаги съм си представял пиратите мръсни, необразовани и склонни към побоища. Но тези тук се оказаха благовъзпитани и коректни.
— Разбира се — съгласи се Лизандър. — Разказите винаги преувеличават жестокостите им. Но пък и кога им се налага да се бият за плячката си, Цезаре? Рядко. Щом се стигне до бой, винаги е под командването на старите адмирали, които знаят как да печелят всяко сражение. По-дребните риби като Полигон не се захващат с въоръжени конвои, тяхна плячка са случайните търговци. Пирати, които действат на цели ескадри, има най-вече около Крит. Но когато живееш в такова естествено прикритие като Полигон, свикваш да мислиш, че си в пълна безопасност. Все едно живееш в собствена държава…