— Родос можеше да се постарае по-добре да изкорени пиратската опасност — отбеляза Цезар.
Но Лизандър поклати глава и се изсмя.
— Всичко е по вина на Рим! Римляните настояваха да ограничим флотата си, римляните обясняваха как поемат сигурността в цялото Източно Средиземноморие. В Рим винаги са мислили, че няма проблем, който да не е по силите им да разрешат сами. Но когато въпросът опре до пари изведнъж започвате с икономиите. Родос е под прекия контрол на Рим. Затова правим каквото ни се нареди. Ако се заловим на своя глава да гоним пиратите и да си възвръщаме морската мощ, в Рим ще си помислят, че се издига поредният Митридат.
А това, каза си Цезар, беше самата истина.
Марк Юний Юнк не се намираше в Пергам, когато Цезар достигна реката Кайкос и хвърли котва в градското пристанище. Наближаваше краят на март според римския календар, което означаваше, че зимата още не си е отишла, нищо че пътниците бяха отминати от лошото време. Град Пергам изглеждаше величествено със своите квартали, изградени по склоновете на високи хълмове. Дори от далечната равнина се виждаха белите петна неразтопен сняг по покривите на храмовете и резиденцията на управителя.
— Къде е управителят? В Ефес ли? — попита Цезар проквестора Квинт Помпей (който беше по-близък роднина с Помпей Руфите, отколкото със семейството на Гней Помпей Велики).
— Не, в Никомидия — отговори той. — Тъкмо се канех да отплавам обратно при него. Истински късмет, че и мен ме хващаш тук, имаме много работа във Витиния. Върнах се да взема по-тънки дрехи на управителя — никой не очакваше, че в Никомидия климатът е по-горещ от Пергам.
— О, така е през цялата година — кимна напълно сериозно Цезар. Искаше му се да попита дали проквесторът не се е върнал в столицата на провинцията по по-важни дела, но се сдържа. Ами, Квинт Помпей, ако нямаш нищо против, аз ще отнеса дрехите на управителя, а на теб ще ти оставя да свършиш една по-важна работа. Виждаш ли онези кораби ей — там?
— Виждам ги — отвърна Помпей, на когото беше крайно неприятно, че по-млад от него човек му нарежда какво да прави.
— На тях се намират петстотин пирати, които трябва да бъдат затворени някъде на сигурно място за идните няколко дни. Аз самият трябва да отскоча до Витиния, за да получа изрично разрешение от Марк Юний да ги разпъна на кръст.
— Пирати? Разпънати на кръст?
— Точно така. Нападнах едно пиратско свърталище в Ликия — нека добавя, с решителната помощ на родоската флота.
— Ами тогава ти остани тук и се погрижи за проклетите пленници! — ядоса се Помпей. — Аз ще попитам управителя!
— Съжалявам, Квинт Помпей, но така не може да стане — възрази му любезно Цезар. — Аз съм частно лице и съм заловил всички тези разбойници в качеството си на частно лице. Трябва да говоря лично с управителя. Ликия е част от неговата провинция, затова трябва да му обясня всичко сам. Така изисква законът.
Двамата се разправяха още известно време, но не щеше и съмнение кой ще излезе победител в спора; Цезар замина начело на родоската флотилия към Никомидия, докато Помпей настаняваше пленените пирати в тъмниците.
Нещата в двореца на Никомед се бяха променили до неузнаваемост, както забелязваше Цезар, докато чакаше в едно тясно преддверие заетият Марк Юний Юнк да намери време да го приеме. Златните отливки още си стояха по стените, както и фреските, които не можеха да бъдат свалени, без да се унищожи цялото помещение. Но някои добре познати на Цезар статуетки бяха изчезнали от местата си из ъглите на стаите и коридорите, както и някои картини.
Вече се смрачаваше, когато Юнк благоволи да се появи на вратата; очевидно беше използвал времето и да се навечеря, преди да се срещне с колегата си от сената.
— Цезаре! Колко се радвам да те видя! Какво те води насам? — попита управителят и подаде ръка на посетителя.
— Аве, Марк Юний, много си зает, забелязвам.
— Точно така, ти познаваш този дворец като малкия си пръст, нали? — Думите звучаха безобидно, но намекът беше доста ясен.
— След като аз ти съобщих за смъртта на цар Никомед, очевидно съм бил тук преди теб.
— Но не се оказа достатъчно любезен да ме изчакаш.
— Аз съм само частно лице, Марк Юний, щях да ти се пречкам. Най-добре да оставим свобода на управителя да се оправя сам, когато има такива тежки и отговорни задачи като приобщаването на цяло едно царство към римските владения.