Но сега Квинкций е само един благовъзпитан и скромен римски магистрат, от когото и дума не се чува. Скъпият ми брат Лукул се справи доста добре с него, използвайки — както сам се изрази — атака от две страни. Първата атака се състоеше в това да хвърли миналогодишния народен трибун Квинт Опимий на кучетата — под кучета се разбират Катул и Хортензий, които съдиха Опимий за систематично надхвърляне на правомощията. Двамата обвинители успяха да го осъдят на глоба, покриваща цялото му състояние. Опимий беше принуден да се оттегли от обществения живот, при това беше напълно разорен. Втората атака беше по-лесна — Лукул най-дружелюбно подшушна на Квинкций, че ако не си държи езика зад зъбите, на свой ще бъде хвърлен на Катул и Хортензий, които щяха да му отнемат и на него цялото състояние под формата на глоба. Резултатът не дойде веднага, но вече е налице.
Ако случайно си мислиш, че като отсъстваш дълго от Рим, всички са те забравили, бъди спокоен. Скъпи Цезаре, цял Рим говори за твоя кратък престой при някакви неизвестни разбойници, които най-накрая си разпънал на кръст против волята на управителя. Как, чувам те да възкликваш, нима в Рим вече са научили? Да, научихме! И то не от самия Юнк. Неговият проквестор, онзи Помпей, който има наглостта да прикачи към невзрачната си фамилия когномена «Витиник», писа по въпроса едва ли не до всеки поотделно. Очевидно е имал доброто намерение да представи в добра светлина Юнк, но капризите на общественото мнение са такива, че в крайна сметка всички тук, дори Катул, решиха, че истинският герой си ти. Някои дори заговориха не е ли редно да ти се връчи морски венец — като добавка към гражданския, но Катул нямаше намерение да стига чак дотам. Лично напомни на целия сенат, че си действал в качеството си на частно лице, следователно не можеш да получаваш военни отличия.
Тази година пиратите стават честа тема за обсъждане в сената, но нека наблегна на «обсъждане». Дали защото Филип е станал жертва на неизлечима летаргия, или защото напоследък Цетег често отсъства от заседанията, или пък защото Катул и Хортензий хабят енергията си по съдилищата, не знам, но фактът си е факт. Да вземе някакво решение? Каквото и да е? Изключено! Да ускори някоя процедура? Също!
Както и да е, през януари преторът Марк Антоний раздвижи духовете с искането си да му се връчи специално поръчение да разчисти Нашето море от пирати. Главният му мотив се крие, както изглежда, в това, че преди трийсет години баща му Антоний Оратор бе получил подобно специално поръчение. И дума да не става — пиратите се превръщат отново в сериозен проблем, а този път се налага да пазим дори корабите с жито, които носят реколтите от провинцията в Италия. И все пак повечето се изкушавахме да се изсмеем в лицето на Антоний — той не е звяр като брат си Хибрида, дори напротив — дружелюбен и безупречен идиот. Точно той няма да успее да изкорени пиратството от Нашето море.
Освен безкрайни и безцелни наддумвания в сената нищо забележително не се случва. Може би това, че Метел, най-големият син на Метел Капрарий (който е претор тази година), също като Антоний бе осеян от гениална идея. А тя беше да стане конкурент на Антоний за същото поръчение. Когато Метел се сдоби с достатъчно силно лоби, за да заплаши кандидатурата на Антоний, последният се реши да посети… Познай кого? Предаваш ли се? Преция! Както знаеш, това е любовницата на Цетег, която го държи под чехъл. До такава степен, че когато някой сенатор реши да си създава лоби, първата му работа е да навести известната куртизанка. Човек може само да се чуди на Преция, но тя очевидно си пада по дебели, тъпоумни кретени с политически амбиции. Щом и Антоний успя да получи, каквото искаше, представи си… Капрарий Младши се оттегли от двубоя със силно наранена чест, но предполагам, че ще намери морални сили да се покаже отново на арената. Цетег беше толкова трогателен с подкрепата си за Антоний, че нашият смел претор се сдоби с неограничен империум за бойни действия по вода и с редовен проконсулски империум за бойни действия на суша. Беше му наредено да събере един легион сухопътна войска — макар че флотилията му, както Антоний научи, се налагало да бъде сглобявана за всяка операция поотделно от наличностите в пристанищата по места. Тази година нашият герой се е насочил да прочиства от пирати западната част на морето.
Ако приемем жалбите, които сенатът започна да получава от името на западните средиземноморски пристанища, за сериозен документ, изглежда, Марк Антоний отдава повече значение на събирането на пари, отколкото на самото избиване на пиратите. Досега постиженията му във втората насока са доста по-скромни от твоите! Успял да влезе в бой с врага по бреговете на Кампания и твърди, че е постигнал голяма победа, но досега не сме видели нито един корабен нос или пленен пират, за да му вярваме. Предполагам, че се е заканил на Липара, а след това е въздишал, докато подминава Балеарските острови, факт е, че източното крайбрежие на Испания и до днес си остава в ръцете на пиратите — съюзници на Серторий, а Лигурия е неконтролируема. По-голямата част от времето си (според получените жалби) Антоний прекарвал в забавления. Според последния му доклад, получен в сената, догодина възнамерявал да се прехвърли в източния край на Нашето море, в Гитеон на бреговете на Пелопонес. От тази си база, уверява ни той, щял да подхване Крит, където се били настанили всички по-големи пиратски флотилии. Мен ако ме питаш, Гитеон е известен с приятния си климат и приятните си женички.