А сега по въпроса за Митридат.
Новината, че цар Никомед наистина е починал, стигна Рим едва през март — изглежда, виновни за закъснението са зимните бури. Разбира се, завещанието беше прибрано на сигурно място при весталките, а и Юнк вече беше получил разпореждане, щом научи за кончината на царя, незабавно да се отправи към Витиния, където да се захване с нейното присъединяване към провинция Азия. Затова никой в сената не се разтревожи, че сме закъснели. Но съвсем скоро в Рим се получи официалната нота от страна на Митридат, който твърди, че Витиния принадлежи на принцеса Ниса, възстаричката дъщеря на цар Никомед, затова той бил потеглил към Никомидия с намерение да я възстанови на отнетия престол. Никой не прие нотата сериозно: от години не бяхме чували за дъщерята, така че я бяхме отписали. На Митридат пратихме сух отговор в смисъл, че отказваме да признаем претенциите, на каквито и да е тъй наречени наследници на витинския престол. След което му заповядахме да стои далеч от границите ни. Обикновено, щом го заплашим, Митридат се скрива в черупката си като охлюв. Затова сметнахме въпроса за приключен.
Само брат ми не мислеше така. Той веднага надуши война. Дори се опита да държи реч по въпроса пред сената, но… е, не беше освиркан, но беше посрещнат с присмехи. За догодина се предвиждаше да поеме управлението на Италийска Галия. Когато я изтегли при новогодишния жребий, самият Лукул беше щастлив като малко дете. Най-много се беше страхувал да не би сенаторите да решат да отнемат специалното поръчение от Помпей и му връчат командването в Испания на него. Което беше истинската причина през цялото това време да говори в подкрепа на Помпей пред сената. О, той определено не желаеше Близка Испания!
Както и да е. Когато в края на април научихме за смъртта на Луций Октавий в Тарс, брат ми поиска да му бъде прехвърлено управлението на Киликия, а Италийска Галия да бъде наследена от някой от преторите. Предстои война с Митридат, настояваше той, но как смяташ, че реагираха отговорните мъже в сената? С пълно бездействие! Някои едва успяваха да прикрият прозевките си! Човек дори не би си помисли, че точно Митридат е избил осемдесет хиляди римски граждани в Азия преди петнайсет години! Още по-малко, че е държал цяла Мала Азия и Континентална Гърция в ръцете си, преди Сула да го изпъди. Назначените отци обсъждаха, обсъждаха, обсъждаха… И в крайна сметка не стигнаха до решение.
Когато научи, че Митридат е тръгнал на поход и е стигнал под стените на Ираклея начело на триста хиляди души армия, човек би предположил, че все нещо ще се случи и в сената! Е, няма да е познал. Сенаторите все още не можеха да се споразумеят каква тактика да предприемат на изток, камо ли кой да я провежда. Стигна се дотам, че Филип предложи командването във войната на изток да бъде предадено на Помпей Велики! Който (да му отдадем дължимото) има много по-голямо желание да възвърне репутацията си с успехи в Испания.
Най-накрая моят беден Лукул направи стъпката, която го беше срам дори да си помисли преди време — и той отиде да се запознае с Преция. Както можеш да си представиш, подходът му към нея ще да е бил доста по-различен от този на Марк Антоний. Лукул е толкова упорит с жените, а и толкова горд, че трудно би паднал на колене да я моли. Вместо да й поднася скъпи подаръци, да въздиша по изгубените й прелести и да й се кълне във вечна любов и неутолима страст, той подходил към въпроса съвсем делово. Сенатът, казал й Лукул, е бил пълен само с глупаци — от първия до третия ред. На него му било дотегнало да говори на стените. Но пък отдавна бил слушал колко интелигентна и разбрана жена е Преция. Нима тя не разбирала нуждата от това някой оправен човек да бъде изпратен срещу Митридат, преди да стане твърде късно? И дали тя не се досещала, че този оправен човек може да бъде само Луций Лициний Лукул? Ако случайно намирала думите му за истина, дали не би могла да помоли Цетег да направи нещо по въпроса? Очевидно на нея й се е понравило да бъде поставена в интелектуално отношение над сенаторите (човек би си казал, че Цетег е бил включен в общия кюп). Още на другия ден сенатът гласува всичко, което се искаше от него!