Разбира се, Цезар помоли Марк Маний изрично да изтъкне приноса му в събирането на корабите, като го отчете за участие в поредната военна кампания. Когато в края на април Цезар получи писмо от майка си, в него тя му съобщаваше и за решението на милостивите сенатори да го освободят от службата при Антоний. Войната му се зачиташе.
Най-старият от вуйчовците на Цезар, Гай Аврелий Кота, се бе завърнал от Италийска Галия по-рано същата година и се беше споминал в навечерието на триумфа си из улиците на Рим. Освен другото той оставяше след себе си и едно празно място в колегията на понтифексите. Въпреки че Сула беше писал в законите си, че съставът на колегията трябва да включва осем плебеи и седем патриции, преди смъртта на Гай Кота плебеите бяха деветима, а патрициите — само шестима. Нямаше как, Сула бе принуден да пренебрегне закона си и да назначава хора заради заслугите му пред него. По традиция, щом умреше понтифекс — плебей, на негово място се назначаваше друг плебей, но за да се съобразят със закона, четиринайсетте колеги на покойника решиха да изберат за негов заместник патриций. И изборът им се беше спрял на Цезар.
Доколкото Аврелия бе успяла да разбере, изборът на сина й се дължал на факта, че от тринайсет години насам в никоя от жреческите колегии — нито тази на понтифексите нито тази на авгурите, — не присъствал представител на Юлиите. Навремето консулът Луций Цезар беше авгур, а брат му Гай Цезар Страбон — понтифекс, но и двамата бяха загинали по време на гражданската война между Марий и Сула. Всичко това Аврелия научила от Мамерк Лепид, който й бил донесъл официалната новина. Според това, което разправял, не всички били съгласни с избора на Цезар — негови твърди противници били Катул и Квинт, най-големият син на някогашния цензор Метел Капрарий — Козела. Но след провеждането на много ауспиции и съветване със свещените книги името на Цезар се наложило.
В писмото на Аврелия най-важно място заемаше личното послание на Мамерк — Цезар трябвало да се прибере възможно най-скоро в Рим за посвещаването си в сан; иначе не било изключено Катул да надделее и да убеди колегията да се отметне.
След като отбеляза и петата военна кампания в биографията си, Цезар си събра багажа, без да съжалява за нищо. Единственото, което щеше да му липсва, бе гостоприемството на Апроний и Канулей, както и приятелството с легата Марк Маний.
— Трябва да призная — сподели той пред Маний, — че ми се искаше да видя как изглежда специалното съоръжение в готов вид.
— По-важно е да станеш понтифекс — възрази той, който едва сега си даваше сметка, че Цезар е част от висшето общество; досега винаги го беше възприемал като скромен и лишен от излишни амбиции римски офицер, който гледа най-напред да си свърши работата, а после — да мисли за друго. — Какво ще правиш, след като влезеш в колегията?
— Ще си потърся някой скромен пропретор, който да е неспособен сам да спечели войната, която води. Лукул вече е само проконсул, което означава, че не може да нарежда на останалите провинциални управители.
— Къде смяташ да намериш този пропретор? В Испания?
— Двамата там са много известни. Не, ще видя дали Марк Фонтей не се нуждае от млад и обещаващ военен трибун в Трансалпийска Галия. Той е преди всичко военен, а военните са благоразумни хора. Фонтей няма да се безпокои какво мисли Лукул за мен, стига да върша работа. — Цезар се намръщи. — Но преди всичко останало ще съдя Марк Юний Юнк за злоупотреби.
— Ти не си ли чул още? — учуди се Маний.
— Какво да чуя?
— Юнк е мъртъв. Така и не успял да се прибере в Рим. Корабокрушение.
Беше тракиец, без да е тракиец. В годината, когато Цезар напусна Гитеон, за да бъде посветен в жреческа длъжност, тракиецът, който не беше тракиец, навърши двайсет и шест години и излезе на историческата сцена.
Семейството му заемаше добро обществено положение, нищо че не беше сред силните на деня. Баща му беше кампаниец, от земите край Везувий. Преди години, по времето на Съюзническата война, бащата се беше възползвал от лекс Плавция Папирия и беше подал молба при претора в определения шестдесетдневен срок; и понеже не беше воювал срещу Рим, получи римско гражданство.
Детето беше расло в типична селска среда, затова никой не можеше да си обясни вродената му страст към военното дело. И все пак тя бе тъй очевидна, че баща му не се изненада, когато едва навършил седемнайсет, синът му се записа в легионите. Бащата беше човек с връзки и успя да му осигури място на кадет в легиона, който Марк Лициний Крас набираше за Сула, когато бъдещият диктатор стъпваше на италийска земя и се готвеше да срази Папирий Карбон.