По онова време гладиаторите се обучаваха само в два бойни стила — тракийския и галския. Ланистата дълго време се чудеше на кой от двата стила Спартак да започне обучението си; обикновено отговорът идваше с физиката на гладиатора, но той беше идеален във всяко едно отношение, така че можеше да бъде и едното, и другото. И все пак галите отнасяха по-често рани, оставаха с големи белези, пък и рискът да бъдат осакатени за цял живот беше малко по-висок, отколкото при траките. При огромната цена, която беше платил, ланистата не искаше да предизвиква съдбата; Спартак щеше да бъде тракиец. Колкото по-красив и запазен останеше, толкова повече интерес щеше да предизвика и с времето цената му само щеше да се качва. На вид Спартак приличаше на истински благородник, главата му трябваше да се вижда от всички. А траките не носеха шлемове на арената.
Обучението започна. Ланистата беше предпазлив човек, затова искаше да се увери, че физическото състояние на Спартак отговаря на външния му вид. Едва след това му поръча доспехи — със сребърен обков и златни орнаменти. Спартак щеше да носи на арената аленочервена дреха, прихваната на кръста с широк, черен кожен колан. Въоръжението му представляваше извит меч, каквито използваха в тракийската конница. Краката му се пазеха от стоманени наколенници, които за съжаление забавяха движенията му. Това означаваше, че тракът трябва да е по-разсъдлив и съобразителен от своя противник — гала, който имаше по-голяма свобода на действие. На дясната си ръка Спартак носеше кожен ръкав, който беше обшит с метални пластини и беше вързан с ремъци през врата и гърдите му. Последният елемент от снаряжението му беше малкият кръгъл щит.
Всичко тръгна като по вода за Спартак. Разбира се, трябваше да пази тайнствено мълчание (другарите му от Илирик се бяха разделили с него още в Аквилея), защото не искаше да се издаде със спомени от войската, а сведенията, които аквилейският търговец бе написал за него, бяха съвсем оскъдни. Но Спартак говореше латински с кампанийски акцент, както и гръцки пак с кампанийски акцент, беше що-годе грамотен и се държеше като в армията. Всичко това започна да смущава ланистата, който надушваше неприятности. Спартак беше твърде несдържан и агресивен, на тренировка дори с дървен меч и кожен щит в ръка ставаше опасен за другите. Това, че строши ръката на друг гладиатор, може да е било и грешка, но когато извади от строя за много месеци наред петима „доктори“ един след друг, ланистата не се сдържа и привика Спартак при себе си.
— Виж какво — започна той да му обяснява, без да се горещи, — ти трябва да свикнеш да гледаш на гладиаторския бой като на игра, а не двубой на живот и смърт. Задачата ти е да забавляваш зрителя! Етруските са измислили тази игра преди хиляда години и тя се е запазила през всичкото това време като почтено забавление и изтънчено изкуство. Никъде другаде извън Италия няма гладиатори. Някоя важна особа умира и роднините му организират в негова чест игри — не като онези, които Ахил провежда в памет на Патрокъл — бягане, скачане и борба, а с оръжие в ръка. И все пак това си остават игри!
Русокосият исполин го слушаше, без да издава с нищо чувствата си. Ланистата обаче забеляза, че пръстите на дясната му ръка играят, сякаш искат да докопат дръжката на меча.
— Ти изобщо слушаш ли ме, Спартак?
— Да, ланиста.
— Докторът е твой треньор и учител, а не враг. Имай предвид, че добри доктори няма да намериш лесно! Заради тебе в момента разполагам с петима доктори по-малко, отколкото преди месец, а няма откъде да им намеря пълноценни заместници. Е, вярно е, хората ще оживеят, но двама от тях никога повече няма да практикуват професията! Спартак, ти нямаш срещу себе си врагове на Рим, затова и целта на играта не е да унищожиш противника. Хората се тълпят по трибуните, за да наблюдават спортно състезание — физически упражнения на ловкост и умение, на фехтовка и борба, на хитрост и бързина. Публиката изпитва достатъчно силни емоции при вида на неизбежните рани, никой не иска да гледа саморазправа и убийства… Или сечене на крайници! Хората са дошли да гледат спортна надпревара. Спорт, Спартак, просто спорт! Атлетическо състезание. Ако публиката искаше да гледа как гладиаторите се избиват и осакатяват, щеше да отиде да гледа битки на бойното поле — боговете само знаят колко битки са се провели на кампанийска земя през последните години! — Ланистата млъкна и отново го изгледа. — Разбра ли какво искам да ти кажа?