Вила Бациатус следваше неизменни традиции. Дневният режим се определяше от графика, изписан с тебешир на дъската в центъра на двора — достатъчно високо, за да не може никой да изтрие написаното, — и се отмерваше с ударите на метална пръчка по метално колело. Стотината гладиатори бяха заключвани преди залез-слънце по седем-осем души в каменни килии с решетки на прозорците. Между различните килии не можеше да се поддържа контакт, дори викове не проникваха през дебелите стени. Никой не можеше да остане дълго време с едни и същи съкилийници. Графикът за нощите беше толкова добре разработен, че гладиаторът беше местен всяка вечер. След десет дни цикълът започваше отначало, но Бациат беше създал толкова сложна система, че на един гладиатор му беше нужна цяла година, за да се запознае лично с всички останали жители на школата. Килиите бяха поддържани чисти, леглата бяха удобни, а в съседство имаше баня с течаща вода и множество нощни гърнета. През зимата килиите бяха отоплявани, през лятото държаха хлад, но бяха използвани само между залез и изгрев-слънце. Цял ден ги обслужваше помощният персонал, с който гладиаторите нямаха абсолютно никакъв контакт.
При изгрев-слънце всички бяха разбуждани от дрънченето на резетата, които им напомняха за началото на дневния режим. Деня гладиаторът прекарваше в съвместни занимания с хората, с които е спал в килията, но всякакви разговори бяха забранени. Групите закусваха поотделно в заградените дворни пространства пред килията; ако вали дъжд, се спускаха платнени заслони. След това гладиаторите бяха оставени да потренират в залите за упражнения, след известно време докторите ги разпределяха на двойки гал срещу тракиец и ги пускаха да се бият с дървени мечове и кожени щитове. После идваше обядът — най-обилното хранене за деня, когато се сервираха месо, пресен хляб в огромно количество, качествен зехтин, плодове и зеленчуци в сос, яйца, солена риба, някаква чорба с накиснат хляб и вода — колкото пожелае човек. Вино, каквото и да е, дори бледорозово, не се поднасяше никога. След обяда гладиаторите почиваха два часа, сетне се залавяха да лъскат оръжието си, да търкат кожите, да си оправят обущата или някоя друга част от бойното си снаряжение. След края на заниманията надзирателите събираха всякакви инструменти, а пазачите с лъковете нито за миг не изпускаха гладиаторите от поглед. След кратки, но напрегнати физически упражнения идваше време за третото хранене — лека вечеря, след която всеки се насочваше към новата си килия и новите си съквартиранти.
Бациат държеше четирийсет робини, чието основно задължение, освен помощта в кухнята, беше да утоляват сексуалния глад на гладиаторите. Всеки гладиатор беше посещаван от жена веднъж на всеки три нощи. И тук имаше график. Седемте или осемте жени бяха водени групово към килията, където ги заставяха веднага да лягат в посоченото легло… И да станат от него веднага щом половият акт приключи. Мъжете, които можеха, имаха право на три или четири акта на нощ, но винаги с различна жена. Понеже си даваше сметка, че подобни връзки могат да създадат условия за близост между мъже и жени, Бациат нареди пазачи да стоят пред килиите с жени (задължение, от което никой не бягаше, тъй като килиите бяха осветени цяла нощ) и да наблюдават да не би някоя жена да смени леглото или някой гладиатор да се опита да поведе разговор.
Не всичките сто гладиатори се намираха в школата по едно и също време. Във всеки един момент между една трета и половината от тях бяха някъде по местоназначение. Гладиаторите ненавиждаха пътуванията, защото битовите условия бяха далеч по-лоши, отколкото в школата, а нямаше и жени. Но пък отсъствието на една или друга група гладиатори оставяше време за почивка на робините (които следваха поредното строго разписание, Бациат обожаваше да съставя всякакви графици и разписания) и позволяваше на онези в напреднала бременност да родят и да се върнат на работа. Жените имаха право на пълна почивка само един месец преди и един месец след раждане, което означаваше, че всяка от тях търсеше начин да не забременява или да направи аборт възможно най-скоро. Всяко новородено бебе беше отделяно незабавно от майката. Ако беше момиче, хвърляха го веднага на бунището, ако беше момче, носеха го за оглед при Бациат. Той винаги намираше по някоя клиентка, готова да заплати за осиновяването на момченце.
Начело на женското отделение в школата стоеше една истинска тракийка на име Алузо, която е била жрица при племето на бесите. Имаше войнствена природа и беше прекарала девет година като курва в школата на Бациат, заради което го ненавиждаше по-силно и от гладиаторите. През първата година на престоя си във Вила Бациатус беше родила момиченце, което по законите на родината й трябваше един ден да я наследи като жрица. Колкото и да беше умолявала Бациат да остави момиченцето живо, той го беше захвърлил на боклука. Оттогава Алузо си вземаше лекарството и никога повече не забременя. Но обидата остана и тя се кълнеше във всички тракийски божества, че Бациат ще умре от бавна смърт.