Вследствие на всичко изброено Гней Корнелий Лентул Бациат се славеше като един от най-добрите професионалисти в гладиаторския бранш. Всичко беше под контрол. От погледа му не убягваше нито една подробност, която можеше да застраши сигурността на школата. Именно заради тези негови изключителни качества гладиаторите, които бяха изгонени от другите школи заради неспособност при него се превръщаха в любимци на публиката. Другата причина за успеха бяха и личните му качества на управител. Той на никого нямаше доверие, всичко по-важно държеше да свърши и провери сам. Оръжието и доспехите се съхраняваха в каменна крепост, от която само той имаше ключ. Всички сметки и регистри минаваха през ръцете му, всички пътувания се уреждаха лично от него, всеки пазач, прислужник, оръжейник, готвач, перачка, курва, доктор или помощник-учител беше назначаван лично от него. Единствен Бациат от цялата школа се виждаше със собственика Луций Марций Филип, който не смееше да стъпи в школата, но викаше Бациат при себе си в Рим. Освен това Бациат беше единственият служител на Филип, който беше останал след повсеместните чистки, извършени от Помпей няколко години по-рано из имотите на сенатора. Помпей беше до такава степен смаян от способностите на Бациат, че му беше предложил да стане иконом на работодателя си. Той беше отказал с усмивка, тъй като обичаше работата си.
Но краят на Вила Бациат наближи, когато Спартак и седем други гладиатори се върнаха от един ангажимент в Ларин. Това беше в края на месец секстил, в годината, когато Цезар напусна службата си при Марк Антоний в Гитеон и бързаше да бъде посветен в жречески сан в Рим.
Случилото се в Ларин по същото време не остана скрито дори за осем души гладиатори. В края на предишната година един от най-знатните граждани на Ларин, Стаций Албий Опианик, беше съден от племенника си Авъл Клуенций Хабит заради опит за убийство срещу него. Делото се бе разглеждало в Рим и на бял свят излезе ужасяващата история на един масов убиец, който в продължение на двайсет години беше убивал своите съпруги, синове, братя, зетьове, девери и шуреи, братовчеди и т.н. Всяко убийство беше с цел присвояване на наследство и власт. Опианик беше личен приятел с богаташа Марк Лициний Крас и за малко да бъде оправдан. Не друг, а народният трибун Луций Квинкций бе взел участие в тъмната афера, като огромна сума беше събрана от обвиняемия и неговия патрон Крас за подкупване на всички съдебни заседатели. Това, че в крайна сметка Опианик беше осъден, не беше по негова вина, а заради човека, който трябваше да подкупи заседателите — същия онзи Гай Елий Стайен, който навремето беше помогнал на Помпей, а сетне си присвои деветдесет хиляди сестерции недоизплатени подкупи от Гай Антоний Хибрида. Стайен беше до такава степен пропаднал човек, че не можеше да свърши почтено дори най-непочтената сделка на света. Парите, които Опианик му беше дал да подкупи заседателите, Стайен запази за себе си, а Опианик беше осъден.
В Ларин трудно можеше да се намери друга тема за разговор, освен потресаващите престъпления на Опианик — дори по времето, когато в града дойдоха гладиатори. И причината за липсата на интерес бе тъкмо твърде честото провеждане на траурни игри; в града почти не бяха останали непогребани знатни хора. И така, докато гладиаторите стояха оковани в двора на местната странноприемница, четиримата им пазачи обсъждаха престъпленията, а гладиаторите се правеха, че ги слушат. Макар да им беше забранено да говорят, естествено, никой не спазваше забраната. С времето жителите на Вила Бациатус бяха създали своя система на общуване и сега, когато и четиримата пазачи се бяха разприказвали за масовото убийство, осемте затворници можеха да проведат оживен разговор.
Въпреки огромните препятствия, които старателният Бациат беше създал на своите възпитаници да поддържат какъвто и да е контакт, след дванайсет месеца, прекарани в школата, Спартак беше сред най-уважаваните ветерани сред гладиаторите и беше оплел в конците на сложен заговор всички свои другари по съдба. След една година престой той вече познаваше всички във Вила Бациатус, знаеше и как да поддържа ежедневни връзки с хора, които по правило трябва да вижда веднъж на няколко месеца. Ако Бациат се бе потрудил да създаде сложна плетеница от всякакви графици, за да не позволи на гладиатори и курви да общува помежду си, то Спартак от своя страна беше създал не по-малко сложна плетеница от връзки между същите тези гладиатори и курви, така че сведенията и идеите се разнасяха сравнително лесно между килиите. Всеки имаше право да изрази собствено мнение и да предложи нещо друго. В интерес на истината усложнената система на общуване спаси гладиаторите от излишни сблъсъци помежду им, а Спартак нямаше защо да се бои от съперници кой да застане начело на бунта.