— Крикс и Еномай, застанете от двете ми страни. Алузо като водачка на всички жени сред нас и като моя жена, ще седне в краката ми. Останалите ще бъдете обърнати с лице към мен.
Изчака всички да се подредят, както беше наредил, след което скочи на близката скала и застана по-високо от Крикс и Еномай.
— Засега сме свободни хора, но не трябва да забравяме, че според римското право сме просто избягали роби. Ние убихме своите пазачи, своя господар, а когато властите научат, ще пратят войска да ни излови. Досега не ни се е удавал случай да се съберем всички заедно и да обсъдим свободно бъдещето си.
Спартак си пое дълбоко въздух и продължи:
— Нека заявя най-напред, че никого няма да задържа при себе си насила. Онези, които смятат, че ще е по-добре за тях да си търсят сами път в живота, са свободни да го сторят, когато пожелаят. Не искам нито клетви, нито обещания, нито каквито и да е церемонии, с които да изразявате своята преданост. До днес ние бяхме затворници, носехме окови, бяхме лишени от всички привилегии, които се полагат на свободните хора, а жените сред нас бяха принудени да проституират. Затова не искам пак да ви обвързвам, с каквото и да е.
— Това тук — Спартак показа с жест кратера, — е временно убежище. Рано или късно ще трябва да го напуснем. Хората са ни видели да изкачваме планината, вестта за нашето деяние скоро ще се разпространи.
Един от гладиаторите, които клечаха най-отпред на множеството, вдигна ръка да вземе думата.
— Разбирам, че ще бъдем преследвани — говореше навъсен непознатият. — Няма ли да е по-добре тогава да се разделим още сега? Ако се пръснем във всички посоки, поне някои от нас ще успеят да се спасят. Ако останем заедно ще ни заловят всички заедно.
Спартак кимна.
— В думите ти има много истина. Но все пак аз не мисля като теб. Защо? Най-вече защото не притежаваме никакви пари, никакви дрехи, освен тези, които Бациат ни е дал, не разполагаме, с каквито и да е средства, освен оръжията. Затова мисля, че ще е опасно да се разделяме. Бациат не държеше пари в школата. Но парите са от жизнена необходимост за всеки от нас. Затова трябва да останем заедно поне докато се снабдим с пари.
— А как ще го сторим? — попита същият гладиатор.
Спартак му се усмихна някак тъжно, но приятелски.
— Нямам представа! — призна си той. — Ако бяхме в Рим, можехме да ограбим някого. Но се намираме в Кампания и всички стопани наоколо са изпокрили парите си или в земята, или в най-сигурните банки. — Спартак простря ръце в умолителен жест. — Нека кажа какво бих искал да направим отсега нататък. Така всички ще можете да обмислите предложението ми. Утре по същото време ще се съберем отново и ще гласуваме.
Крикс и Еномай, които нямаха никаква представа за намеренията на предводителя си, кимнаха в съгласие.
— Кажи, Спартак — подкани го Крикс.
Денят си отиваше, но Спартак сякаш събираше последните лъчи на слънцето и внушаваше чувството, че е истински водач. Беше уверен, спокоен, убеден и най-вече искрен.
— Всички сте чували името на Квинт Серторий — рече той. — Римлянин, който се разбунтува срещу обществено устройство, хранещо хора като Бациат. Той успя да разпростре властта си над цяла Испания, всеки момент ще потегли на поход срещу Рим, ще се обяви за диктатор и ще наложи ново управление в републиката. Знаем всичко това, защото колкото пъти сме излизали да се бием, толкова пъти публиката е говорела за Серторий. Имаме причина да мислим, че мнозина в Италия искат да видят Квинт Серторий начело на римската държава. Най-вече самнитите.
Спартак млъкна и облиза устни.
— Аз знам какво ще направя за себе си! Ще отида в Испания и ще се присъединя към Квинт Серторий. Но ако е по силите ми, ще му доведа цяла армия със себе си — армия, която вече ще е доказала мощта си с ударите, които ще нанесе на суланските управници. Ще събера доброволци сред самнитите и луканите, сред всички жители на Италия, които предпочитат да видят Рим реформиран, отколкото цяла Италия съсипана. Ще събирам доброволци и сред кампанийските роби, ще им осигуря пълни граждански права в новия Рим на Квинт Серторий. Ние разполагаме с повече оръжие, отколкото бихме могли да използваме — при условие, че не намерим желаещи да се присъединят към нас. А когато от Рим пратят войска да ни залови, ние ще я разгромим и ще се сдобием с още оръжие!