Той вдигна рамене.
— Нямам какво да губя, освен живота си, но съм се заклел пред себе си, че повече няма да позволя някой да ме подложи на униженията, които изживях в школата на Бациат. Човек, пък бил той роб, трябва да бъде свободен да общува с хора, които сам избере за свои приятели. Човек трябва да бъде свободен да обикаля света. Затворът е по-голямо зло от смъртта. Аз лично никога повече няма да се оставя да бъде затварян!
Спартак изведнъж изпусна нервите си и заплака пред всички.
— Аз съм човек и съм готов да дам своя принос към другите хора по света! Но ми се иска и всички вие да мислите като мен! Ако останем заедно, ще се превърнем в боеспособното ядро на същинска армия. Така ще се браним по-добре и ще постигнем много повече. Ако се пръснем на всички посоки, всички ще се превърнем в бегълци за цял живот. Защо да бягаме като кози, когато можем да вървим с гордо изправена глава като истински хора? Защо да не си осигурим отсега достойно място в Рим на Квинт Серторий, като омаломощим Италия от негово име? Като го посрещнем както подобава при неговия поход срещу Рим? Всички знаем, че римляните не държат голяма войска в Италия. Кой от нас не е чул жалбите на капуанци, че не могат да свържат двата края, откакто легионерските лагери са празни? Кой ще ни спре, ако подхванем делото? Навремето бях военен трибун в армията. Крикс и Еномай, както и мнозина други сред вас, са служили в римските легиони. Има ли нещо от военното изкуство, което да знаят хора като Лукул и Помпей Велики, но да не знаем аз, Крикс, Еномай, който и да е сред вас? Не е толкова трудно да се създаде боеспособна армия! Защо тогава да не я създадем ние? Можем да печелим сражения! В Италия няма нито един легион от ветерани, който да ни спре, само тук-там кохорти от новобранци. Ние сме тези, които ще привлечем в редиците си опитните запасняци — най-вече сред самнитите и луканите, които от векове се борят за свободата си срещу Рим. А ако се появят хора без опит, ние ще изковем и от тях войници. Нима щом човек е роб, той по природа е лишен от способността да бъде войник? На няколко пъти Рим е бил пред гибел заради бунтовете на цели армии от роби; ако робите са губили, то е било, защото не са разполагали с пълководци, обучавани в римските бойни традиции. Защото не са имали римляни, които да застанат начело на войската!
Спартак изпъна ръце.
— Аз ще застана начело на такава армия! И ще я поведа към победи! Ще я отведа при Квинт Серторий, а Рим и Италия ще стенат под краката ни! Помислете над всичко, което ви казах, и не ме питайте нищо повече.
Малката дружина остана мълчалива, а Алузо му се усмихваше.
— Всички ще гласуват за теб утре — предположи тя.
— Да, и аз така мисля.
— Тогава ела да се разходим до извора. Трябва да го очистя, за да ни вдъхне нови сили.
Как точно Алузо разбираше какво върши, самият Спартак нямаше представа. Но за огромно негово учудване, след като тракийската жрица избоботи неясните си заклинания и започна да рови с отрязаната глава на Бациат из ронливата скала над горещия, ухаещ на сяра извор, от каменната стена изведнъж рукна нова водна струя — студена, сладка, способна да утоли жаждата.
— Това е предзнаменование — каза Спартак.
Само за двайсет дни в кратера на Везувий се събраха хиляда души доброволци. Спартак не можеше да си обясни откъде са научили за лагера му, след като още не беше пратил нито един човек да разпространява вестта за въстаническата му армия и да събира доброволци. Може би една десета от хората, които се присъединяваха към гладиаторите, бяха роби, но огромният брой бяха свободни хора, най-вече от самнитски произход. Нола беше сравнително наблизо, а в Нола всички мразеха до смърт римляните. Както ги мразеха в Помпей, Неапол и всички други италийски народи, които се бяха борили до смърт срещу Сула, най-напред в Съюзническата война, а след това — под командването на Понтий Телезин. В Рим можеха да се заблуждават, че са победили окончателно самнитите; но това, разсъждаваше Спартак, след като записваше едно след друга самнитски имена в списъка с доброволците, щеше да се окаже истина едва когато и последният самнит на земята загине. Повечето самнити идваха със собствени доспехи и оръжия — все опитни ветерани, които не искаха да чуват името на Сула. Ако някой споменеше Цетег или Верес — двамата легати на диктатора, които заедно разграбиха цял Самний, всички правеха знаци, сякаш гонеха злата прокоба.