— Имам нещо да ти покажа — рече Крикс на Спартак една сутрин в самия край на септември.
Спартак се беше заел да обучава центурията от избягали роби, затова прехвърли занятията на друг гладиатор, преди да последва изгарящия от нетърпение Крикс.
— Какво има? — попиха той другаря си, който нервно го дърпаше за ръката.
— По-добре да видиш с очите си — обясни Крикс и поведе Спартак към една пролука в стените на кратера. Оттам се простираше гледка на десетки километри в северна посока.
Пред пролуката стояха на пост двама самнити, които с вълнение посрещнаха предводителя си:
— Погледни! — посочи му един от тях нещо в далечината.
Спартак погледна. В краката им се спускаха стръмните сипеи на горните склонове. Триста метра по-надолу започваха полята и градините. А между житните класове си пробиваше път колона римски войници, начело на които яздеха четирима офицери с гръцки шлемове и шарени брони. Трима от офицерите се движеха в редица, докато четвъртият ги следваше самотен. Около лъщящата си броня самотният офицер носеше вързана лентата, символизираща личния му империум.
— Брей, брей! Още от първия път ни пращат претор! — изхили се Спартак.
— Колко легиона са това? — попита разтревожен Крикс.
Спартак го изгледа в недоумение.
— Какви легиони, бе, Крикс? Ти си бил войник, трябва да знаеш как изглежда един легион отдалеч!
— Именно! Аз бях в легионите, никога не съм имал случай да ги гледам отстрани. Как да знам?
Спартак широко се усмихна.
— Бъде спокоен, имаме работа с не повече от половин легион — пет кохорти новобранци, каквито не съм виждал през живота си. Виждаш ли как се тътрят, какви усилия им струва да не нарушат строя? Личи си от километри. И което е най-важното, началникът им е също е новобранец! Язди зад легатите си. Това е най-сигурният знак, че няма никакво доверие в силите си. Иначе щеше сам да води колоната.
— Пет кохорти, казваш. Та това са две хиляди и петстотин души.
— Пет кохорти, които никога не са воювали, Криксе.
— Ще свиря сбор.
— Не, остани при мен. Нека си мислят, че не сме ги забелязали. Ако чуят суматоха, ще се спрат и ще вдигнат лагера си долу в равното. Но ако останат с чувството, че са минали незабелязани, тоя глупак ще ги доведе до самия връх и чак тогава ще се сети, че няма къде да построи лагера си. Но тогава ще е твърде късно да се прегрупират и тепърва да слизат в равнината. Войниците ще трябва да се настанят, където намерят за добре по скалите. Глупаци! Ако бяха дошли от юг, щяха поне да използват пътеката, по която аз ви доведох.
Докато падне мрак, Спартак се беше уверил окончателно, че сред наказателния отряд няма стари войници. Командирът им беше наистина с ранг на претор и се казваше Гай Клавдий Глабер. Сенатът му беше наредил на минаване да събере пет кохорти войници от Капуа и без да се бави, да нападне скривалището на бегълците на Везувий и да ги изтреби.
До изгрев-слънце наказателният отряд вече не съществуваше. Цяла нощ една след друга малки групи бойци слизаха безшумно по скалите — някои дори бяха спуснати с въжета, — за да избиват спящите войници. Войниците наистина бяха до такава степен неопитни, че бяха скупчили щитовете и копията си на пирамиди край големите огньове, които издаваха местонахождението на всяка групичка. Гай Клавдий Глабер очевидно беше сметнал стръмните склонове достатъчна закрила и изобщо не беше нареждал да се строи укрепен лагер. Едва в малките часове някои от по-бдителните войници си дадоха сметка, че около тях се разиграват зловещи събития, и дадоха обща тревога. Тогава започна и паническото бягство.
Спартак удари наплашения противник с всички сили, като жените от лагера осветяваха терена с разпалени глави. Половината войници на Глабер загинаха, другата половин успяха да избягат, но завещаха на Спартак цялото си въоръжение. Начело на бегълците тичаха Глабер и тримата му легати.
В крайна сметка бунтовниците се сдобиха с две хиляди и осемстотин пълни комплекта бойно снаряжение. Спартак и гладиаторите смениха зрелищната си екипировка с облеклото на редови римски легионери, а обозът на Глабер беше присъединен към добитъка и каруците на бегълците. След като се разчу за разгрома на Глабер, от всички страни заприиждаха нови доброволци, повечето от тях опитни бойци. След като записа пет хиляди души в армията си, Спартак реши, че скривалището във Везувий си е свършило работата, и подкара легионите си на поход.