Имаше съвсем ясна представа къде да отиде.
И така, когато преторите Публий Вариний и Луций Косиний извадиха двата легиона новобранци от тренировъчния лагер в Капуа и поеха към Нола, недалеч от опустошената Вила Бациатус на пътя им се изпречи добре укрепен легионерски лагер. Вариний, главнокомандващият, беше войник с опит. Войник с опит беше и Косиний, негов заместник. Само един поглед към собствените им войници беше достатъчен да ги ужаси. Та това бяха голобради момчета, които дори не бяха преминали през началните етапи на обучението! Като връх на преторските злощастия и времето се случи лошо, влажно и ветровито, а бойните редици бяха покосени от остра заразна болест. Когато Вариний видя пред себе си яката крепост встрани от Нола, се сети, че вътре се крият бунтовниците… Даваше си сметка и че войниците му не са в състояние да превземат подобно съоръжение. Затова предпочете да вдигне лагер близо до този на Спартак и да чака.
Никой още не знаеше името на предводителя на бунтовниците. Знаеха само, че бегълците са завзели гладиаторската школа на Гней Корнелий Лентул Бациат (който беше и собственик на школата), след което са се скрили в кратера на Везувий и там към тях са се присъединили няколко хиляди недоволни от режима самнити, лукани и избягали роби. От опозорения Клавдий Глабер беше дошла вестта, че бунтовниците владеят цялото оръжие на петте му кохорти и че са успели да унищожат отряда му с вещината на истински войници.
И все пак Вариний и Косиний разполагаха с добри съгледвачи, които с известни усилия пресметнаха общия брой на бунтовниците в лагера на пет хиляди души. От тях известна част били дори жени. Вариний се изпълни с известни надежди и на другата сутрин разгърна двата си легиона на полето между двата лагера. Дори с новобранци можеше да спечели сражение при съотношение две към едно. Но дъждът продължаваше да се излива върху главите на легионерите.
Когато сражението свърши, Вариний не знаеше с какво да се оправдае за поражението — дали с това, че при самия вид на врага младите му войници се бяха вцепенили от ужас, или с болестта, която принуждаваше легионерите му да захвърлят копията и да твърдят, че просто не са в състояние да се сражават. Най-тежкият удар се оказа гибелта на Косиний, който беше изненадан, докато се мъчеше да прегрупира канещите се да избягат войници. Вторият тежък удар беше загубата на голяма част от оръжието дори на оцелелите. Нямаше смисъл да гони бунтовниците, които бързо се изтегляха към лагера си. Вариний даде заповед и поведе обезсърчените си кохорти обратно към Капуа. Оттам писа откровено писмо до сената, в което не пестеше критиките към себе си, но и към несериозното отношение на сенаторите. В цяла Италия, протестираше той, нямаше и един опитен войник, като се изключат самите бунтовници.
Ако не друго, то поне беше научил чие име стоеше зад цялата тази ненадейна опасност — някой си Спартак, тракийски гладиатор.
В продължение на повече от месец и половина Вариний се занимаваше с бойната подготовка на нещастните си войници, повечето от които се бяха спасили живи от сражението, колкото да станат жертва на ширещата се епидемия. Междувременно преторът потърси услугите на множество стари центуриони, служили още при Сула, но те отказаха да се присъединят към него. Сенатът сметна за наложително още отсега да започне набирането на четири допълнителни легиона. Вариний получи пълни уверения, че ще му бъде осигурено всичко, от което има нужда. От осемте действащи претори още един беше изпратен от Рим като старши легат на Вариний — Публий Валерий. Първият претор избяга, вторият загина, третият беше бит, четвъртият нямаше защо да се чувства оптимист.
В края на ноември Вариний реши, че войската му е достатъчно обучена, и я изведе повторно от Капуа да нападне лагера на Спартак. Но той се оказа празен — Спартак се беше измъкнал навреме, което още веднъж доказваше, дори и тракиец по произход, разбираше занаята като истински римски пълководец. Болестите продължаваха да тормозят бедния Вариний. Докато водеше двата си легиона на юг, трябваше безпомощно да наблюдава изоставащите кохорти и да слуша обещанията на центурионите как щели да настигнат армията му, щом войниците се пооправят. Близо до Пиценция, точно преди войската му да излезе на брода през река Силар, Вариний най-сетне настигна бегълците. Но с ужас трябваше да установи, че вместо един легион Спартак разполага с цяла армия. От пет хиляди бунтовниците бяха станали двайсет и пет хиляди. Без да смее да нападне, Вариний трябваше да изгледа безучастно как силите на врага прекосяват безпрепятствено Силар и навлизат на територията на Лукания.