Когато болните се присъединиха към здравите и Вариний реши, че епидемията отминава, двамата с Валерий проведоха съвещание. Щяха ли да преследват бунтовниците в Лукания, или щяха да се върнат в Капуа, където да използват зимата за подготовка и да изчакат подкрепленията?
— Това, което имаш предвид — заключи Валерий, — е дали си струва да се дава сражение сега, когато врагът има числено превъзходство, или можем да съберем попълнения през зимата и да обясним на сената, че отлагането на бойните действия е било мъдро и оправдано?
— Не мисля, че имаме избор — възрази колегата му. — Трябва да преследваме бунтовниците сега. До пролетта за нас не знам, но за тях съм сигурен, че ще съберат двойно по-голяма армия. В Лукания няма да остане ветеран, който да не се присъедини към тях.
И така, Вариний и Валерий прекосиха на свой ред реката, нищо че войската на Спартак не се виждаше. Бунтовниците бяха напуснали цивилизацията и се криеха нейде из луканските планини. В продължение на осем дни двамата претори вървяха по следата, но нищо не им подсказваше, че настигат бегълците. За всеки случай всяка вечер издигаха здраво укрепен лагер, да не би да се окаже, че са сбъркали…
На деветия ден войниците с мърморене и кисели физиономии се залавяха отново на работа — младите войници се различаваха от ветераните най-вече по това, че не ценяха предимствата на укрепения лагер. Докато легионерите трупаха насипите с пръстта от рововете, Спартак нападна изневиделица. Изненадан, с далеч по-слаби сили от тези на врага, Вариний беше принуден да отстъпи. Но повечето му войници останаха в обкръжение заедно с пищно оседлания му държавен кон. От осемнайсет кохорти, с които двамата претори бяха нахлули в Лукания, само пет оцеляха. Вариний и Валерий ги оставиха да пазят брода през Силар под командването на квестора Гай Тораний.
Двамата претори се прибраха в Рим, където увещаваха сената да събере възможно най-скоро нова войска. С всеки ден положението ставаше по-сериозно, но при условие, че Лукул и Марк Кота се канеха да воюват на изток, а Помпей продължаваше да воюва в Испания, повечето сенатори смятаха обявяването на мобилизация за безполезно — войници просто нямаше. През януари се разбра, че Спартак е напуснал Лукания начело на четиридесет хиляди души, групирани в осем пълноценни легиона. Бунтовниците бяха връхлетели върху позициите на бедния квестор Тораний при река Силар, бяха убили и него, и всичките му войници. Кампания се намираше в ръцете на Спартак, който според сведенията се опитвал да убеди самнитите на свой ред да се присъединят към него и да се борят за независима Италия.
Трибуните на хазната получиха стриктни указания да престанат с вечните си оплаквания и да се опитат спешно да намерят пари, с които да се събере армия от платени ветерани. Преторът Квинт Арий (който трябваше да замени Гай Верес като управител на Сицилия) получи инструкции да замине най-бързо за Капуа, където да сформира армия от четири легиона, каквато се полагаше само на консул. Задачата му беше да примами в легионите възможно най-голям брой ветерани. Новоизбраните консули Луций Гелий Попликола и Гней Корнелий Лентул Клодиан получиха официално върховното командване във войната срещу Спартак.
Всичко това Спартак научи, след като се зае с постепенното овладяване на Кампания. И тъй като армията му продължаваше да нараства, той се научи да попълва състава й в движение, като подрежда новите кохорти, без дори да оставя старите да си починат. Тъжно събитие беше гибелта на Еномай по време на успешното нападение срещу лагера на Вариний и Валерий. Но пък Крикс беше все още жив и здрав, а имаше и други способни офицери. Държавният кон, който преторът Вариний остави, докато си спасяваше живота, беше достойно животно за главнокомандващия бунтовническата армия! Всяка сутрин Спартак демонстративно целуваше коня и галеше дългата му сребриста грива. Беше го нарекъл Бациат.
Убеден, че градове като Нола и Нуцерия ще се присъединят към него, Спартак беше пратил парламентьори, които да говорят с градските управници и да им обяснят какви са намеренията на Спартак — да подпомогне Квинт Серторий в установяването на Италийска република. За целта той искаше войници, провизии и пари. Но гражданите на Нола и Нуцерия твърдо му заявиха, че никой град в Кампания няма да подкрепи каузата на Квинт Серторий или на гладиатора Спартак.