— Ние не обичаме римляните — заявиха магистратите на Нола — и се гордеем с факта, че се съпротивлявахме на римската войска по-дълго, от който и да е друг италийски град. Но няма да го допуснем повече. Никога повече война в Рим. Ние изгубихме богатствата си, цвета на града ни загина в борбата срещу римляните. Няма да застанем на твоя страна.
Когато и от Нуцерия пратиха подобен отговор, Спартак се посъветва с Крикс и Алузо.
— Да превземем и двата града и да ги оплячкосаме — поиска тракийската жрица. — Така и другите ще знаят, че е по-добре да ни подкрепят.
— Съгласен съм с нея — добави Крикс, — макар и по други съображения. Имаме четирийсет хиляди души армия, достатъчно добро въоръжение и предостатъчно храна. Но нямаме нищо друго, Спартак. Колкото и да обещаваме на войниците богатство и високо положение след окончателната победа на Квинт Серторий, няма да е зле да им покажем това богатство още сега. Ако нападаме всеки град, който откаже да ни сътрудничи, ще наплашим и градовете, които ще срещнем по-нататък по пътя си. А в същото време ще зарадваме легионите си. Жени, пари, никой не може да устои на грабителството!
Привикнал към всякакво насилие и станал безразличен към човешкото нещастие, Спартак вземаше решенията си много по-бързо, отколкото навремето, преди да влезе в гладиаторския свят.
— Много добре. Нападаме Нуцерия и Нола. Нека никой не жали врага.
Войската му не прояви никаква жалост. Като огледа резултатите от нападението, той си каза, че от плячкосването на италийските градове има полза — освен пари, жени и храна, Нола беше дарила своите нападатели с цяло съкровище от злато и скъпоценности. Ако продължаваше така, Спартак щеше да предложи на Квинт Серторий не само войници, но и средства, с които да си набави двойно по-голяма армия. А ако това се окажеше истина, нищо чудно диктаторът Квинт Серторий да назначи тракийския гладиатор Спартак началник на конницата.
Ето защо бунтовниците трябваше да се сдобият с голямо богатство още преди да напуснат пределите на Италия. Към легионите се присъединяваха още желаещи, а заедно с тях се носеха и разказите за скрити богатства в Лукания, Брутий и Калабрия, които римляните така и не успели да докопат в миналото. Затова от Кампания бунтовниците се насочиха на юг към Брутий, където превзеха първо Консенция, сетне Турий и Мегапонт на брега на Тарентския залив. За голяма радост на Спартак и трите града се оказаха порядъчно богати.
Когато Алузо свърши с дялкането на Бациатовия череп, Спартак й беше подарил тънка сребърна пластина, с която да го обкове отвътре. Но след като навестиха Консенция, Турий и Мегапонт, я посъветва да изхвърли среброто и да го замести със злато. Във всичко това имаше известна романтика — романтика, подчертавана от тайнствената личност на Алузо, която разсъждаваше като варварка, но владееше много магии и беше живият талисман на Спартак. Докато тракийката беше с него, той можеше да се смята за един от любимците на фортуна.
Да, Алузо беше прекрасна. Можеше да намира водоизточници, да предусеща бедствия, да изнамери най-правилния съвет за всичко. С червените си устни, с чупливите си коси и светлите си като на вълк очи тя се нравеше все повече на Спартак — може би защото се беше окичила със златни накити, които тежаха колкото нея, а може би защото беше истинска тракийка — за какъвто се смяташе той. Двамата принадлежаха един на друг и Алузо беше въплъщение на всички странни преображения, през които беше минал Спартак.
В началото на април той прекосяваше Източен Самний убеден, че поне там градовете ще застанат зад него. Но нито Езерния, нито Бовиан, нито Беневент или Сепин приеха предложенията му. Пък и самнитските градове не си струваха усилията да бъдат обсаждани — Верес и Цетег ги бяха опустошили. И все пак намираха се все още самнити, които на своя глава бягаха от родните си места и се записваха в бунтовническата армия. Спартак командваше не по-малко от деветдесет хиляди души.
Толкова много хора на едно място, убеждаваше се Спартак, бяха трудни за управляване. Макар войската да беше разпределена в легиони и да беше въоръжена по римски образец, Спартак усещаше постоянната липса на кадърни офицери, които да наложат желязна дисциплина, да ограничат пиянството и неизбежните прояви на насилие, породени от женското присъствие в лагера. Време беше, реши той, армията да се насочи на север — към Галия, откъдето да се прехвърли в Испания при Квинт Серторий. Нямаше да мине по удобните пътища западно от Пиренеите — все още се боеше да приближава Рим, а щеше да следва адриатическото крайбрежие, прекосявайки областите, които се бяха сражавали най-ожесточено срещу римското надмощие на полуострова — земите на маруцини, вестини, френтани, както и Южен Пицен. Там щяха да се намерят последователи!