При Мутина, на средата по пътя за Алпите, огромната армия на Спартак се сблъска с единствения легион, който управителят на провинцията Гай Касий Лонгин имаше под ръка. Римляните се биха с достойнство, но нямаха шанс за победа. Касиевият легат Гней Манлий се появи на свой ред два дни по-късно начело на втория легион, но и той беше сразен.
Последният римлянин, с когото Спартак бе разговарял лично, беше военният трибун, заловен при първия разгром на Гелий Попликола няколко месеца по-рано. Нито при Хадрия, нито при Фирм Пицен Спартак не бе успял да срещне отблизо Гелий, Клодиан или Арий. Но при Мутина армията му се сдоби с двама знатни пленници — Гай Касий Лонгин и Гней Манлий, затова бунтовникът си направи удоволствието да разговаря с тях — нека най-сетне двама членове на сената видят с очите си с кого си има работа цяла Италия. Време беше в Рим да научат кой е врагът им. Спартак нямаше намерение да убива или задържа Касий и Манлий — искаше те да се приберат в Рим и да разкажат за преживяното.
За всеки случай Спартак беше оковал и двамата пленници във вериги. Преди да ги доведат при него, беше облякъл чисто бяла римска тога и се беше разположил на подиум, така че да ги гледа отвисоко. Касий и Манлий го изгледаха с видимо учудване, но едва когато Спартак ги заговори с кампанийския си акцент, те окончателно се увериха откъде е родом.
— Ти си италиец! — възкликна Касий.
— Римлянин — поправи го Спартак.
Но в рода на Касиите не се раждаха страхливци. Всички бяха по природа храбри и дори свирепи, но дори да допускаха някоя фатална грешка като пълководци, никога не бягаха от полесражението. Този Касий се оказа достоен наследник на предшествениците си. Вместо да показва уплаха, той вдигна окованата си ръка и заканително размаха юмрук към красавеца на подиума.
— Да не бяха тия позорни окови, щеше да си мъртъв римлянин! — процеди той през зъби. — Дезертьор от легионите, а? И си станал тракиец чак на арената!
Спартак се изчерви от яд.
— Не съм никакъв дезертьор. В мое лице виждате един почтен римски военен трибун, който беше несправедливо съден за бунт в Илирик. Намирате веригите за позорни? Как мислите аз се чувствах в моите окови, когато ме пратиха в прокълнатата школа на Бациат? Вериги за вериги, проконсуле Касий!
— Хайде, убивай ни, да не си губим времето! — подкани го Касий.
— Да ви убивам ли? О, не, нямам такова намерение — усмихна се Спартак. — Ще ви пусна на свобода сега, след като усетихте позора от това да носиш окови. Ще се върнете в Рим и ще обясните на сената кой съм аз и къде отивам. Както и ще го предупредите какво възнамерявам да направя, щом стигна целта си… И когато се прибера в Италия.
Манлий сякаш се канеше да му отговори, но Касий извърна глава и го стрелна с убийствен поглед. Легатът веднага се сниши.
— Кой си ти ли? Един обикновен бунтовник. Къде отиваш? Към окончателното си падение. Какво възнамеряваш да сториш — да загинеш. А какво ще сториш, след като се върнеш — ще бъдеш само една жалка сянка, която дори и в Подземното царство никой няма да забележи — изсмя се Касий. — Това ще разкажа на сената, и то с голямо удоволствие!
— Тогава разправете и това! — ядоса се докрай Спартак изправи се и като захвърли на земята бялата си тога, започна да си бърше краката в нея. — След себе си водя осемдесет хиляди души, добре въоръжени и научени да се бият като римляни. Повечето от тях са самнити и лукани, но дори и робите, които съм взел в армията си, са достойни и храбри бойци. В обоза си държа плячка за хиляди таланти. Сега съм се запътил към Испания, където да се присъединя към Квинт Серторий. Двамата с него ще нанесем окончателно поражение на римската армия в двете Испании, след което ще се върнем заедно в Италия. Вашият Рим няма никакви шансове срещу нас, проконсуле! До края на следващата година Квинт Серторий ще бъде римски диктатор, а аз — началник на конницата!
Касий и Манлий го бяха изслушали търпеливо, като изражението им на няколко пъти се промени — ту го гледаха с гняв и страхопочитание, ту с недоумения и дълбоко удивление. Но когато Спартак свърши със заканите си, в очите им имаше насмешка! И двамата отметнаха глави назад и прихнаха неудържимо. Спартак се изчерви. Какво толкова смешно беше казал? Да не би да се смееха на дързостта му? Или да го смятаха за луд?
— Ама, че си глупак! — рече Касий, когато се овладя. — Ама ти наистина си един най-обикновен селяндур! Да си чувал нещо за разузнаване? Разбира се, че не си! Каква е разликата между твоята дивашка орда и най-свирепите варвари от север? Разлика няма, това е истината! Не мога да повярвам, че не знаеш, но явно не си осведомен.