— Какво да знам? — попита Спартак, внезапно пребледнял. Вместо да се разгневи още повече от предизвикателното държане на Касий и да се засегне от обидите, той започна да се изпълва със страх.
— Серторий е мъртъв! Беше заклан от собствения си легат Перперна Вейентон миналата зима. В Испания няма повече бунтовници! Единствената войска, която ще срещнеш, са победоносните легиони на Метел Пий и Помпей Велики. А те всеки момент ще тръгнат обратно за Италия и ще унищожат дивашката ти орда!
При което Касий отново започна да се смее.
Спартак не желаеше повече да слуша. Закри ушите си с ръце и хукна при Алузо.
Родила син на Спартак, Алузо не знаеше какво да каже, за да го утеши; той беше скрил глава под червеното си наметало и горко ридаеше.
— Какво мога да направя? — питаше я Спартак. — Командвам армия без цел, стоя начело на цял един народ без родина!
Косата закриваше лицето на Алузо, която клекна с широко разтворени колене над чашата с кръв, ашиците и отсечената ръка на Бациат. Започна да удря кокалчетата с ръката, взираше се пред себе си и напяваше неразбираеми заклинания.
— Големият римски враг на запад е мъртъв — каза тя накрая, — но големият римски враг на изток е все още жив. Кокалите искат да отидем при Митридат.
Как не се беше сетил сам!
— Митридат ли? Разбира се, че Митридат! Ще пресечем Източните Алпи, ще нахлуем в Илирик. Оттам ще прекосим Тракия, ще излезем на бреговете на морето и ще се присъединим към Митридат. — Впи поглед в Алузо. — Тракия е твоята родина, жено. Няма ли да пожелаеш да останеш?
Тя презрително изсумтя.
— Родината ми е там, където си ти, Спартак. Дали са го разбрали или не, бесите са обречен народ. Няма племе на света, достатъчно силно, за да устоява вечно на Рим. Само велик владетел като Митридат може да се съпротивлява. Не, съпруже, няма да останем в Тракия. Ще се заселим в царството на Митридат.
Един от многото проблеми, които стояха пред толкова голяма армия, бе практическата невъзможност на върховния началник да общува с всички войници. Спартак свика всички бунтовници и започна да крещи, колкото му глас държеше, та да разберат за настъпващите промени. Вместо на запад, щяха да се обърнат отново на изток, да се върнат по Вия Емилия чак до Бонония, оттам да поемат по Аниевия път към Аквилея на североизток, а нататък — към Илирик. Някои го разбраха, но повечето — не. Някои, защото не бяха чули самия Спартак, ами някой им беше преразказвал, а други — защото не бяха пожелали да чуят. Мнозинството изпитваха старите италийски страхове и неприязън към източните деспоти. Квинт Серторий беше римлянин. Митридат си оставаше варварин, който се храни с италийски дечица и се готви да превърне целия свят в роби.
Армията отново потегли, този път на изток, но щом приближиха Бонония, недоволството сред войниците се засили и все повече хора се обявяваха против решението. Пътят до Испания беше цяла вечност, какво ли оставаше за Понт дето никой не знаеше къде точно се намира? Мнозина самнити и лукани — а те бяха мнозинство в армията — говореха само оскански и латински, но не разбираха и дума гръцки. Какво щяха да правят в страна като Понт, където се говори гръцки?
При Бонония войниците излъчиха сто души представители — легати, трибуни, центуриони и редови войници, които да говорят със Спартак.
— Не искаме да напускаме Италия — заявиха му те открито.
— И аз не искам да ви изоставям — отвърна той, преглъщайки огромно разочарование. — Без мен ще се разпаднете на множество армии, а римляните ще използват това и ще ви избият.
Когато делегацията си отиде, Спартак се обърна отново за помощ към Алузо:
— Аз съм един отчаян човек, жено. Не от външни врагове, не и от Рим. Те са твърде изплашени и не могат да разберат.
Алузо раздруса кокалчетата и ги хвърли на земята. После побърза да ги прибере в торбичката им. Това, което бяха предсказали, нямаше да изрече на глас; някои тайни трябваше да останат заключени в сърцата на жените, които бяха по-близки до майката земя.
— Тогава ще отидем в Сицилия — предложи. — Тамошните роби ще се вдигнат на въстание, за да ни посрещнат. Вече на два пъти са въставали. Нищо чудно римляните да ни оставят да се прехвърлим мирно в Сицилия. Стига да им обещаем, че ще осигуряваме достатъчно евтино жито на града, никой няма да има нищо против да се заселим в Сицилия.