Не можа да прикрие своята неувереност; Спартак усети това и за миг си помисли дали няма да е най-добре, ако отсега обърне войската си на юг и нападне самия Рим. Но като размисли, даде си сметка, че и този път у Алузо е проговорила мъдростта. Както винаги тракийката се оказваше права. Нека бъде Сицилия.
Да станеш понтифекс, означаваше да влезеш в най-тесния елит на политическата класа в Рим; авгурската колегия идваше по почест след тази на понтифексите, но за някои фамилии, които веднъж се бяха добрали до авгурската длъжност, тя се превръщаше в неприкосновена собственост, която никой не биваше да застраши. Същото се отнасяше и до понтификата, който се ползваше с още по-голям престиж сред знатните римски семейства. Затова когато Гай Юлий Цезар беше въведен в колегията на понтифексите, той добре знаеше, че пътят му към крайната цел в кариерата му — консулската длъжност — е открит. Пък и повторното му въвеждане в жречески сан компенсираше бягството му от службата като фламен Диалис. Никой повече нямаше да го сочи с пръст и да разправя, че правното му положение е под съмнение, че така или иначе би трябвало да е само фламин и нищо повече; самият факт, че останалите четиринайсет понтифекси доброволно го бяха приели в редиците си, доказваше пред цялото общество, че е пълноценен член на политическия елит в републиката.
Майка му, както Цезар научи при завръщането си, се беше сприятелила с Мамерк и жена му Корнелия Сула. По-често напускаше уединението си в Субура и обикаляше светските кръгове; навсякъде я посрещаха с уважение и възхищение. Престъпните деяния на Гай Марий през последните месеци от живота му бяха накърнили жестоко образа на неговата почитаема вдовица Юлия, затова нямаше как точно тя да се вмести в обществените представи за идеалната римска матрона — както Корнелия, майката на Гракхите, го беше сторила половин век по-рано. Сега изглеждаше, че не друга, а Аврелия, ще заеме мястото на първа римска дама. Напоследък тя редовно вечеряше в компанията на Катуловата съпруга Хортензия или Хортензиевата съпруга Лутация, дори с по-млади римски дами като Сервилия — вдовица на Марк Юний Брут и съпруга на Децим Юний Силан (от когото имаше две момиченца) — и още множество Лицинии, Марции, Корнелии и Юнии.
— Всичко това е чудесно, майко, но защо ти е? — учуди се Цезар.
В красивите очи на Аврелия пламнаха от гордост, на страните й се появиха трапчинки.
— Защо искаш отговор, когато той е очевиден? — попита тя. — Ти знаеш не по-зле от мен, Цезаре. Кариерата ти започна да се развива по-бързо, мой дълг е да ти помогна. — Тя тихо се покашля. — Освен това повечето от тези дами ми изглеждат напълно лишени от разум. Затова мога да науча за домашните им грижи от тях самите. — Направи пауза и се замисли, сякаш проверяваше дали не е преувеличила. — Така де, всички, с изключение на Сервилия. Виж, тя е доста забележителна млада жена! Винаги знае какво и как трябва да направи. Не е зле да те запозная с нея, Цезаре.
Той отвърна с досада:
— Благодаря, майко, но макар че съм ти изключително благодарен за усилията, които полагаш заради мен, това би означавало и аз да се присъединя към следобедните ви събирания на сладки и подсладено вино. Освен ти и Цинила единствените жени, които ме интересуват, са тези, на чиито мъже възнамерявам да сложа рога. Тъй като нямам никакво вземане-даване с Децим Силан, не виждам защо трябва да общувам с жена му. Освен това Сервилиите са най-досадните представители на цялото патрицианско съсловие!
— Тази Сервилия не е досадна — възрази Аврелия. Тя нямаше нищо конкретно наум, та да спори с Цезар по маловажни въпроси. Затова смени темата: — Не забелязвам да се връщаш към домашните си навици.
— Това е, защото няма да се задържа дълго в града. Трябва веднага да замина за Трансалпийска Галия и да се присъединя към Марк Фонтей — очертава се една бърза и категорична победа над галските племена, в която е редно и аз да запиша участие. Надявам се да се върна до юни месец — тогава ще се кандидатирам за старши военен трибун.
— Разумно решение — кимна тя. — След като си толкова добър пълководец, както разправят, редно е да направиш нещо и като законно назначен офицер.
Цезар я погледна накриво.
— Не си справедлива, майко!