— Назначени отци, аз си давам пълна сметка каква чест ми оказвате, предоставяйки ми върховното командване в тази война. Бих приел с огромно удоволствие, но…
Млъкна за няколко секунди, през които оглеждаше редиците пред себе си.
— Аз съм скромен човек и съзнавам, че каквото влияние в обществото имам, то се дължи единствено на подкрепата у множество богати римски граждани, членове на конническото съсловие, които нямат възможност да упражняват пряко влияние върху решенията на тази свята институция. Тези хора са може би хиляда на брой, за мен техният глас значи много и аз не бих посмял да поема такава тежка отговорност, без да съм се уверил в тяхното съгласие. Ето защо с най-голямо уважение моля сената да представи сенатус консултум пред народното събрание. Ако народното събрание одобри предложението ви, ще се радвам да поема командването.
„Хитрец бил тоя Крас!“ — помисли си Цезар.
Това, което сенатът даде, пак сенатът бил могъл да отнеме. Както беше постъпил с двамата консули Гелий и Лентул Клодиан. Но ако народното събрание приемеше указ, предложен от сената, то само народното събрание би могло да го отмени. Което всъщност не беше невъзможно. Но след като според законите на Сула народните трибуни бяха лишени от всякаква политическа инициатива, а в сената хората постоянно бягаха от отговорност, един указ, приет от народното събрание, щеше да осигури изключително здрави позиции за Крас.
Никой не се изненада, когато сенатът се подчини на искането му и прокара своя сенатус консултум. Още по-малко се изненада, когато народното събрание гласува указа с почти пълно единодушие. Марк Лициний Крас се ползваше с по-твърда законова база във войната със Спартак, отколкото Помпей в тази със Серторий. На Помпей империумът беше гласуван единствено от сената, докато името на Крас беше записано на таблиците.
Марк Крас беше доказал своята способност да прави от нищо нещо. Навремето беше успял с цената на големи разходи да научи робите от тържищата, които никой не беше смятал за способни, на какъвто и да е квалифициран труд, да се заемат с най-сложните занаяти. Сега пак щеше да докаже невероятната си изобретателност, като спечели една почти обречена война.
Първото, което стори, бе да обяви имената на своите легати: Луций Квинкций, петдесет и две годишния досадник от съдилищата, когото всички в сената ненавиждаха; Марк Мумий, който скоро щеше да навърши възраст за претор; Квинт Марций Рекс, по-млад, но вече сенатор; Гай Помптин, млад и обещаващ военен; както и Квинт Арий — единствен от досегашните участници във войната срещу Спартак.
След това обясни пред сената, че тъй като броят на убитите и дезертьорите беше стопил четирите консулски легиона на два, смятал да използва услугите само на първите дванайсет, при това от новоизбраните старши военни трибуни; мандатът на действащите почти бил изтекъл, а той смятал, че няма да е полезно войниците от провалилите се легиони да сменят преките си началници месец след началото на активни бойни действия. Ето защо Крас щял да привика новоизбраните трибуни отрано в легионите. Най-накрая повика по свой избор един от новите квестори — Гней Тремелий Скрофа, от стара преторска фамилия.
Междувременно новият проконсул замина за Капуа и прати свои хора да разбунят духовете сред старите му войници, с които се бе сражавал срещу Карбон и самнитите. Крас трябваше да сформира, при това изключително бързо, шест легиона. Някои критици си спомниха старите му навици, когато бе присвоявал цялата спечелена плячка за себе си, затова се очакваше, че малцина ще се отзоват на повика му. Но дали годините бяха изличили неприязънта от сърцата на ветераните, дали повечето бяха забравили за случая с град Тудер, ветераните съвсем скоро се наредиха под орлите на Красовите легиони. До началото на ноември, когато се разбра, че хората на Спартак са се обърнали на юг и отново приближават от Емилиевия път, Крас беше почти готов за действие.
Най-напред трябваше да се оправи с остатъците от консулските легиони. Те продължаваха да лагеруват при Фирм Пицен, където ги бяха оставили победените Касий и Клодиан. В лагера бяха намерили убежище двайсет кохорти (колкото съставяха два легиона), но войниците принадлежаха към всичките четири легиона, затова не бяха свикнали да действат заедно. Нямаше начин оцелелите войници да бъдат предислоцирани отново в Капуа, не и преди Крас да попълни другите легиони. През последните години Рим почти не беше набирал войници и повечето тренировъчни лагери край Капуа бяха занемарени и неподходящи, за каквито и да е учения.