Спартак потърси пиратския капитан и го попита не познава ли по-могъщи от себе си събратя, които биха могли да намерят достатъчно кораби за прехвърлянето на армията му. Капитанът отговори утвърдително.
— Тогава ми ги доведи да поговорим — нареди Спартак. — Искам няколко хиляди войници незабавно да бъдат прехвърлени в Сицилия. Склонен съм да платя хиляда таланта сребро на всеки, който гарантира, че ще ни прехвърли в рамките на един месец.
Крикс и Еномай бяха мъртви, но от множеството офицери, които се бяха появили по най-различни пътища в щаба на Спартак, двамина се бяха показали над повърхността. Двамата, Каст и Ганик, бяха самнити и се бяха сражавали редом с Гай Папий Мутил по време на Съюзническата война, а после — с Понтий Телезин във войната срещу Сула. И двамата бяха родени войници, освен това имаха опит като военни командири. Времето беше научило Спартак, че бунтовниците ще се построят в боен ред само ако има непосредствена опасност от нападение, иначе мнозина от войниците имаха жени, та дори и деца. С обоза пътуваха и възрастните родители на не един и двама бунтовници. Затова се оказваше все по-невъзможно един-единствен човек да командва цялата тази тълпа. Спартак беше разделил силите си на три части с три отделни обоза. Най-голямата и най-предната командваше лично. Другите две бяха поверени на Каст и Ганик.
Когато дойде вестта, че двама пиратски адмирали идват да разговарят със Спартак, той веднага повика Алузо, Каст и Ганик.
— Изглежда, ще успея да прехвърля съвсем скоро двайсет хиляди войници в Пелор. Но това, което ме тревожи, е какво ще стане с огромната част от армията, която остане на италийския бряг. Може би ще минат месеци, преди да успея да прехвърля всички при себе си в Сицилия. Как мислите, ще успеят ли да се справят тук, в Сцилей? Ще имат ли достатъчно храна? Или трябва да пратя всички оставащи в Италия обратно в Брадан? Тукашните земеделци и рибари предвиждат сурова зима.
Каст, който беше по-възрастен и по-опитен от Ганик, помисли малко и отговори:
— В интерес на истината, Спартак, това място никак не е лошо. На запад от залива има полуостров, равен и с добра почва. Мисля, че всички ние бихме могли да прекараме един-два месеца в местността, без да хабим твърде много запасите си.
Спартак взе решение.
— Тогава всички ще останат тук. Преместете лагера на запад от града и накарайте жените и децата, да изорат и засеят земята.
Когато двамата самнити си отидоха, Алузо изгледа съпруга си с вълчите си очи и нервно изсумтя. Тя по-скоро леко ръмжеше, от което кожата му винаги настръхваше — значи духовете, които й показваха бъдещето, отново я обладаваха.
— Пази се, Спартак! — предупреди го тя.
— От какво трябва се пазя? — намръщи се той.
Алузо поклати глава и отново изръмжа.
— Не знам. От нещо. Или от някого. Някаква опасност се задава през снега.
— Сняг няма да вали поне още месец, ако не и по-дълго — възрази й любезно. — Дотогава ще съм в Сицилия заедно с моите двайсет хиляди войници. Съмнявам се, че войната в Сицилия ще бъде трудна за нас. Може би трябва да се пазят тези, които останат?
— Не — поклати Алузо глава. — Опасността дебне теб.
— Сицилия не е добре защитена. Нито местните доброволци, нито едрите магнати могат да ме заплашат.
Алузо изведнъж се изпъна и след малко се разтърси от лек гърч.
— Няма да стигнеш дотам, Спартак — каза тя. — Няма да успееш да стигнеш Сицилия.
Но на сутринта предсказанието й беше опровергано. Двамата пиратски главатари пристигнаха в Сцилей. Бяха толкова прочути, че дори Спартак беше чувал имената им — Фарнацес и Мегадат. Бяха започнали далеч на изток, във водите на Евксинския понт. В продължение на последните десет години обаче заедно контролираха морските пътища между Сицилия и Африка, като нападаха всичко, с изключение на тежковъоръжените римски конвои, които пренасяха житото от Африка за Италия. Бяха стигали дотам с дързостта, че бяха нахлували в самото пристанище на Сиракуза под носа на управителя и се бяха сдобивали с провизии и качествено вино.
И двамата пирати, мислеше си удивен Спартак, имаха вид на преуспели търговци — бледокожи, дебели и с любезни изражения.
— Знаете кой съм аз — посрещна ги някак нападателно той. — Склонни ли сте да сключите сделка с мен напук на римските власти?