— И дума не може да става. Противоконституционно. Гавра с всички юридически и етически правила на републиката.
— Всичко това, но още много.
— И какво стана след речта му?
— Филип произнесе наистина велика реч — една от най-добрите, които съм чувал от устата му, а той е добър оратор. Каза, че си заслужил консулството, че било смешно и жалко да се иска от човек, който е бил два пъти пропретор и веднъж проконсул да няма право да се показва в сената. Каза, че си спасил Рим от Серторий, че си превърнал Близка Испания в образцова провинция, че дори си отворил нов път през Алпите; че всичко това заедно с многото други твои дела доказвало на колко предан служител разчита Римската република. Не мога да повторя всичко, което Филип наговори — трябва да поискаш копие от речта му, той я чете, значи я има записана. Във всеки случай думите му оставиха дълбоко впечатление у всеки. И изведнъж ни в клин, ни в ръкав — продължи да разказва Варон, очевидно изумен от случилото се, — Филип смени темата! Много странно! Както обясняваше защо трябвало да те оставят да станеш консул, той уж между другото започна да говори за зловредния навик безценната държавна земя да бъде раздавана на парчета между алчните за незаслужени богатства легионери. Благодарение на законите на Гай Марий сега всички войници очаквали да получат за награда част от държавния поземлен фонд дори след някоя незначителна и краткотрайна военна кампания. Земята дори не се раздавала от името на Рим, а от това на дадения пълководец! На подобна практика трябвало да се сложи край, твърдеше Филип. Да се създават частни армии на издръжка от сената и народа било опасно: войниците забравяли дълга си пред родината и се подчинявали на пълководеца, който е бил така добър да ги оземли.
— Прекрасно, прекрасно! — радваше се Помпей. — Дотук ли спря или продължи нататък?
— Продължи — рече Варон и отпи от чашата с вода. Започваше да проумява, че не друг, а самият Помпей стои зад всичко това. — Посочи за пример войната срещу Спартак, както и доклада, който Крас представи пред сената. Направо го унищожи, Велики! Как смеел Крас да иска земя за войници, които са прекарали някакви си шест месеца в легионите! Как смеел той да иска от държавата възнаграждение за войници, които са се проявили толкова позорно, че се е наложило да бъдат наказвани с децимация! Как смеел да предявява претенции от името на войници, които не са сторили друго, освен да изпълнят гражданския си дълг към Рим — да спасят родината от вражеско нападение! Едно било да се воюва срещу чуждоземен противник, обясняваше Филип, друго било да се разправиш с изменник, който е застанал начело на робско въстание на територията на родна Италия. Никой няма право да иска възнаграждение за това, че е пазил собствения си дом. Накрая Филип завърши с молба към всички сенатори да не служат на Красовите интереси и да не му оставят каквато и да е причина да мисли, че може да подхранва личната вярност на своите войници за сметка на римската хазна.
— Филип е бил великолепен! — радваше се Помпей. — И какво стана след всичко това?
— Катул отново стана да говори, този път в подкрепа на Филип. Колко прав бил Филип да иска край на зловредната практика, установена от Гай Марий. Как крайно време било да се спре раздаването на държавна земя на войниците. Трябвало да спре, горещеше се Катул. Държавната земя за това се наричала „агер публикус“, за да не се използва за подкупване на войниците от страна на командирите им.
— И с това ли приключи целият спор?
— Не. Цетег също получи право да говори, колкото да подкрепи безрезервно Филип и Катул. След него се изредиха още Курион, Гелий, Клодиан и още дузина други оратори. Най-накрая в сената настъпи такъв хаос, че Орест закри заседанието.
— Прекрасно! — заключи Помпей.
— Ти стоиш зад всяко изказване, нали, Велики?
Големите сини очи на Помпей се разтвориха широко в израз на дълбоко учудване.
— Аз съм бил стоял ли? Какво искаш да кажеш с това, Вароне?
— Много добре знаеш какво искам да кажа. Признавам си, че чак днес го разбрах, но вече всичко ми е ясно. Целта ти е да забиеш клин в отношенията между сената и Крас. Ако успееш, всъщност ще лишиш сената от услугите на армията на Крас. А ако сенатът няма армия, която да му се подчинява, Рим няма да успее да ти даде урока, който заслужаваш, Гней Помпей!