Помпей се засегна от последната реплика и погледна накриво приятеля си.
— Вароне, Вароне! Това, което аз заслужавам, е да стана консул!
— Това, което заслужаваш, е да те разпънат на кръст!
Помпей винаги се дразнеше, когато му противоречаха.
Варон усещаше как между двамата се издига ледена преграда. И както винаги понечи да отстъпи.
— Съжалявам, Велики, изхвърлих се, защото ме е яд. Връщам си думите назад. Но няма как да не виждаш сам с какво ужасно дело си се захванал! За да оцелее републиката, видните нейните представители трябва да престанат да погазват конституцията й. Това, което искаш от сената, нарушава всички принципи на римските политически нрави. Дори Сципион Емилиан не отиде толкова далеч, а той беше наследник на Сципион Африкански и Емилий Павел едновременно!
Но това само влоши положението. Помпей подскочи като ужилен.
— О, я се махай, Вароне! Много добре разбирам какво искаш да ми кажеш! Че щом един римски патриций не е стигнал чак дотам, как смее един простосмъртен пиценец да иска повече от него! Но аз ще бъда консул!
Ако заседанието на сената бе оказало такова въздействие върху Марк Теренций Варон, как ли щеше да бъде възприето казаното там от най-прекия заинтересован — Марк Лициний Крас. Той научи всичко от устата на Цезар, който беше спрял Квинт Арий и другите легати — сенатори на входа на сената, преди да са съобщили каквото и да е на началника си. Най-много държеше да разговаря с Крас Луций Квинкций, та Цезар трябваше дълго да го убеждава.
— Нека аз говоря с него — молеше Цезар. — Вие сте толкова ядосани, че ще ядосате и него. Крас трябва да остане спокоен.
— На нас дори не ни дадоха възможност да възразим! — каза Квинкций и удари с юмрук в разтворената си длан. — Оная курва Орест остави да говорят само онези, които подкрепят Помпей, и закри заседанието, преди някой от нас да е успял да възрази!
— Знам, знам — рече търпеливо Цезар, — бъди спокоен, всички ще се изкажем на следващото заседание. Орест постъпи много мъдро, ако бяхме се изказали сега, при тази обстановка, кой знае какво щеше да стане… Следващия път ще говорим ние. Още нищо не е решено! Затова нека аз говоря с Марк Крас, ако обичате.
И така, с голямо неудоволствие легатите се прибраха по домовете си, докато Цезар бързо се насочи към Марсово поле и лагера на Крас. Вестта за това, което се е говорило на заседанието, се бе разпространила със скоростта на вятъра; докато Цезар си проправяше път сред тълпата на форум Романум, отвсякъде дочуваше реплики как имало възможност да избухне поредната гражданска война. Помпей искал да стане консул, сенатът не се съгласявал, Крас нямало да получи земя за войската си, крайно време било Рим да даде добър урок на тези самонадеяни пълководци, какъв страхотен човек бил Помпей и т.н.
— … Та това е — каза Цезар, след като разказа всичко на Крас.
Крас беше изслушал без всякаква реакция сухото и делово изложение на Цезар. Дори след като разказът свърши, той не махна маската на пълно, безразличие от лицето си. В продължение на няколко минути не каза нищо, само гледаше през отвора под вдигнатото платнище на палатката, сякаш съзерцаваше красотата на Марсово поле. Най-накрая посочи с жест пейзажа отвън и се обърна към Цезар.
— Красота, нали? Човек да не помисли, че сме само на километър от най-голямата помийна яма на света.
— Да, красиво е — съгласи се Цезар.
— А ти какво мислиш за не толкова красивите сцени, които са се разиграли в сената тази сутрин?
— Мисля — рече тихо той, — че Помпей те е притиснал.
Крас се усмихна.
— Ти си абсолютно прав, Цезаре. — Посочи масата си, на която беше подредил множество кесии с пари. — Сещаш ли се какво е това?
— Пари. Какви пари, нямам представа.
— Всички по-дребни дългове, които имах да си получавам от римските сенатори — обясни Крас. — Петдесет души си върнаха дълговете тази сутрин.
— Което значи, че разчиташ на петдесет гласа по-малко в сената.
— Именно. Както добре се изрази, Цезаре, Помпей ме е притиснал.
— Радвам се, че го възприемаш толкова спокойно.
— Че какво ще спечеля, ако почна да ахкам и да се тюхкам? Нищо. Не мога нищо да променя. Всъщност може ли изобщо нещо да се промени в тази ситуация?
— Със сигурност — не.
Крас кимна.