— Така е. Но кой можеше да се сети, че Помпей ще измисли толкова хитър ход?
— О, той е голям хитрец, макар никой да не го е учил на нищо. Но подобна хитрост не е достойна за големи политици, Крас. Той първо те удари с тухла по главата, а чак след това постави условията си. Ако притежаваше поне малък политически усет, щеше да дойде най-напред при теб и да ти заяви намеренията си. Така проблемът можеше да се разреши мирно и тихо между двамата, без да се вдига на крака цял Рим и да се заплашва с нова гражданска война. Проблемът с Помпей е, че той никога не знае как разсъждават другите хора, как биха реагирали те в една или друга ситуация. Освен когато мислите и реакциите им са като неговите.
— Може би си прав, но мисля, че всичко се обяснява с вечните съмнения, които преследват Помпей. Ако той беше наистина уверен, че сенатът ще позволи да бъде избран за консул, щеше наистина да разговаря най-напред с мен. Но се оказва, че за него сенатът е по-важен от мен. Помпей трябва да въздейства на сената, не на Марк Крас. Аз съм просто средството, чрез което той налага своята воля. Какво го е грижа как ще реагирам аз на удара? Той вече ме е притиснал. Ако искам земя за ветераните, ще трябва да уведомя сената, че не може да разчита на моята армия и на мен самия да възпрем Помпей.
— Какво смяташ да правиш?
— Смятам да те пратя веднага при Помпей. Не ми трябва да ти давам напътствия, Цезаре, просто преговаряй.
И Цезар замина да преговаря.
В малко неща беше сигурен, но едно от тях беше, че и двамата противници ще са там, където се очаква. Докато сенатът не гласува триумфа на единия и овацията на другия, нито Помпей, нито Крас имаха право да стъпят вътре в рамките на померия. Това би означавало да изгубят веднага своя империум, тогава пък триумфът и овацията ставаха невъзможни. Затова докато легатите, трибуните и войниците можеха да се разкарват, накъдето пожелаят, техните върховни началници бяха задължени да пазят лагерите на Марсово поле.
Помпей наистина си беше у дома, ако една палатка може да мине за дом. При него бяха и старшите легати Луций Афраний и Марк Петрей. И двамата изгледаха новодошлия с любопитство — бяха подочули това-онова за подвизите му — историята с пиратите, а и други неща, — и знаеха, че е спечелил граждански венец на двайсетгодишна възраст. Това бяха достатъчни причини истински бойци като Афраний и Петрей да уважават Цезар. Ето, че този бляскав аристократ, толкова надарен от природата, че можеше да си придаде спокойно скромен вид, не отговаряше на техните представи за римския военен герой. Вместо с доспехи, беше облечен с тога, поддържаше ноктите си, сенаторските му обувки дори не бяха изцапани, косата му беше прилично сресана — едва ли беше изминал цялото разстояние между двата лагера пеша.
— Нали миналия път каза, че не пиеш вино? — спомни си Помпей. — Мога ли да ти предложа чаша студена вода?
— Благодаря. Искам само да поговорим насаме.
— Ще се видим по-късно — обърна се Помпей към двамата офицери.
Домакинът изчака разочарованите легати да се изтеглят достатъчно далеч от палатката му и чак тогава се обърна към Цезар.
— Е, какво? — попита той прямо, както имаше навик.
— Идвам от името на Марк Крас.
— Надявах се да видя самия Крас.
— По-добре да разговаряш с мен.
— Сигурно е много ядосан?
Цезар учудено вдигна вежди.
— Крас? Ядосан? Ни най-малко!
— Тогава защо не иска да разговаря лично с мен?
— Та цял Рим да заговори? Ако двамата с Марк Крас имате намерение за някакво споразумение, Гней Помпей, най-добре е да общувате чрез хора като мен. Аз съм самата дискретност, при това съм напълно предан на своя началник.
— Излиза, че си просто човек на Крас?
— По тези проблеми, да. Но иначе съм абсолютно независим.
— На колко години си? — попита ненадейно Помпей.
— През квинктил ще навърша двайсет и девет.
— Крас би се изразил, че цепиш косъма на две. Значи скоро ще влезеш в сената.
— Аз вече съм в сената. Почти девет години.
— Защо така?
— Защото спечелих граждански венец при Митилена. Според конституцията на Сула всички отличени на бойното поле влизат в сената.
— Интересно защо никой не казва според римската конституция, а според конституцията на Сула — отбеляза Помпей, като нарочно подмина въпроса за гражданския венец. Той никога не бе печелил подобно отличие. — Аз самият не знам дали съм с нещо признателен на Сула.