Докато Цезар обясняваше, по лицето на Помпей се смениха най-различни изражения — на почуда, на разбиране, на още по-голямо учудване, на пълно объркване, най-накрая — на страх.
— Какво искаш да кажеш с всичко това? — възкликна Помпей, сякаш някой беше сложил отрова във виното му и не може да си намери въздух.
— Казвам, при това пределно ясно, че ако някой от вас иска да избяга от съдебно преследване за измяната, която извършвате, играейки си с четиринайсет легиона и неколкостотин сенатори, и двамата трябва да бъдете консули догодина, и двамата трябва заедно да положите усилия за възвръщане старите правомощия на трибуните. — Цезар говореше като наставник. — Единственият начин всеки от вас да се отърве от евентуални съдебни процеси за в бъдеще, ще е заедно да прокарате плебисцит през плебейското събрание, който да оправдае сегашните ви действия. Да не се окаже след време, че сте манипулирали от позиция на силата сената. Разбира се, Гней Помпей, ти няма реално от какво да се страхуваш, ако си оставил войската си оттатък река Рубикон.
Помпей потръпна.
— Дори не се и замислих! — призна си той.
— Повечето сенатори — продължи хем да го плаши, хем да го успокоява Цезар — са овчи души. Никой не може да го отрече. Но това пречи на мнозина да видят, че в сената се намират и няколко вълка. Не бих сложил Филип сред вълците, както и Цетег. Но Метел Капрарий — Козленцето определено не носи подходящия прякор. Трябваше да го кръстят Вълчището, а с него — и Катул, който се е настървил да ръфа човешко месо и да гризе човешки кокали. Както и Хортензий. Той още не е бил избиран за консул, но има огромно влияние сред сенаторите и още по-големи познания на римското право. Към тях тримата можем да прибавим и моя най-млад, но и най-интелигентен вуйчо Луций Кота. Кой знае, може пък и аз да съм едно сенатско вълче. Всеки от изброените, а най-вероятно всички заедно, са способни да съдят теб и Марк Крас за измяна. При това трябва да се явиш пред съдебен състав от сенатори. А ти вече си спечели доста неприятели в сената. Марк Крас може и да се измъкне, но ти няма да успееш, Гней Помпей. Сигурен съм, че имаш доста последователи в сената, но дали ще запазиш това лоби, след като си заплашвал самите тях с гражданска война и насила си ги принуждавал да вземат решения против собствените им интереси? Докато си консул и сетне проконсул, ще запазиш позициите си в сената, никой няма да посмее да те изостави, но след като ти изтече империумът, какво ще стане? Може би ще се опиташ да задържиш за цял живот армията си под орлите? Но това, при условие че хазната няма да плаща нищо, няма да е по силите дори на човек с твоите доходи.
Толкова много усложнения! Помпей започваше да се задушава. За миг се почувства както навремето на бойното поле при Лаврон, когато безпомощно трябваше да наблюдава действията на Квинт Серторий. Но спомените отлетяха и той си възвърна предишната твърдост.
— Колко от всичко това разбира самият Марк Крас?
— Достатъчно — отговори му невъзмутимо Цезар. — Той е прекарал дълги години в сената, освен това не е напускал често Рим. Обикалял е всички съдилища и познава законите. Всичко е записано в конституцията. Конституцията на Сула и Рим.
— Значи ми предлагаш да отстъпя? — Помпей си пое въздух. — Е, няма да отстъпя! Ще стана консул! Заслужавам да бъда консул и ще бъда консул!
— Това може лесно да се уреди. Но само по начина, който вече ти обясних. — Цезар нямаше намерение да се отказва. — Двамата с Марк Крас ще заемете двата куриатни стола, ще върнете старите правомощия на народните трибуни, ще си издействате оправдателен плебисцит, след което още един за земите, които ще раздадете на войниците си. — Той леко повдигна рамене. — В крайна сметка, Гней Помпей, консул без колега не може! И ти самият не можеш да действаш като консул, ако няма някого до теб. Защо да не вземеш при себе си човек, който е изпаднал в абсолютно същите затруднения като теб? Ами представи си за колега да ти се падне Метел Капрарий! Ще се вкопчи за теб от първия ден на мандата ви и никога няма да ти позволи да върнеш старите права на народните трибуни. Докато щом двама консули имат обща програма, сенатът трудно би им устоял. Особено ако си спечелят поддръжката на десетина единни в мисленето си народни трибуни.