— Разбирам какво имаш предвид — рече бавно Помпей. — Да, ще бъде голямо предимство да управлявам заедно с разбран колега. Така да бъде. Ще бъдем консули заедно с Марк Крас.
— При условие — напомни му любезно Цезар, — че не забравиш втория плебисцит! Да осигуриш земя за войниците на Марк Крас.
— Няма проблем! Както сам каза, така ще осигуря земя и за моите войници.
— В такъв случай първата крачка вече е направена.
Преди този разговор с Цезар, който разби всички негови представи и очаквания, Помпей бе живял с чувството, че Филип сам ще успее да измисли и подреди всичко необходимо за неговото издигане на консулския пост. Сега обаче започваше да се чуди дали и Филип е видял всички последици? Защо не му беше казал за евентуалните съдебни преследвания след време? Защо не беше споменал за необходимостта от възстановяването властта на народните трибуни? Дали на Филип не му омръзваше да изпълнява услуги на своя работодател? Или пък просто бе изостанал от събитията?
— Аз от политика много не разбирам — рече Помпей с дружелюбен, дори свойски тон. — Проблемът е, че политиката просто не ме влече. Аз съм човек, свикнал да командва армии на бойното поле, може би затова гледам на консулския пост като на върховното командване на цял един народ. Но това, което днес научих от теб, ме кара да гледам другояче на нещата. А ти говориш разумно, Цезаре. Затова нека те попитам… Хм, как точно да се изразя? Дали да продължавам да общувам със сената чрез Филип?
— Не, вече достатъчно писма ни прати чрез него, всички си дават сметка за твоето предизвикателство — отговори той, без да бяга от ролята на политически съветник. — Предполагам, че вече си наредил на Филип да отложи изборите, затова изобщо няма да засягам въпроса. Следващият ход на сената ще бъде такъв, че все пак да си върне последната дума. Ще определи на теб и на Марк Крас точни дати за триумфа и овацията. Разбира се, в сенатското нареждане по въпроса ще бъде споменато изрично изискването и двамата да разпуснете войската си след празненствата. Това е напълно в реда на нещата.
Цезар не беше помръднал през цялото това време. Помпей си даваше сметка, че откакто е седнал на стола срещу него, посетителят не е поискал вода, не се е изпотил под дебелата тога, не е дал ни най-малки признаци, че му е неудобно на твърдата седалка или че му се е схванал вратът. Не само, че знаеше да подрежда мислите си, но умееше да намери точните думи, за да ги изрази. Да, Цезар определено заслужаваше повече внимание.
Цезар продължи да обяснява:
— Ти трябва да направиш първия ход. Когато ти бъде насрочена дата за триумфа започни да обясняваш как си забравил, че триумфът не е само твой и не можеш да го отпразнуваш, преди да се е прибрал Метел Пий от Далечна Испания. Двамата отдавна сте се съгласили да триумфирате заедно, тъй като и без това плячката е скромна, и т.н. Когато се оправдаеш с това, Марк Крас на свой ред ще започне да обяснява, че не може да разпусне войската — така щяло да остане само една въоръжена армия на територията на Италия. Двамата ще си играете фарса до края на годината. На сената няма да му е нужно много време, за да проумее, че никой от вас не желае да разпуска войската си, но че и двамата търсите узаконяване на действията си. Стига никой от двама ви да не допусне грешката да насочи армията си към Рим, и двамата ще направите добро впечатление.
— На мен този план ми харесва! — отсече Помпей.
— Радвам се да го чуя. По-лесно е да обясняваш на хора, които искат да те слушат. Докъде бях стигнал? А, да! Щом сенаторите разберат, че никой от вас няма да разпусне армията си, ще издадат необходимия указ и двамата да участвате в изборите „ин абсенция“, т.е., без да се явявате лично пред избирателите. Естествено, че при сегашните условия никой от вас не може да влезе в рамките на померия. Само жребият ще покаже дали изборите ще се организират от Ауфидий Орест или от Лентул Сура. Аз самият не правя голяма разлика между тях.