И докато Луций Цицерон шеташе из Портик Емилия на римското пристанище да спазарява кораб, Цицерон се запъти към къщата на Квиринала, където се бяха настанили клиентите му.
Познаваше най-възрастния от тях много добре — Хиеро от Лилибей, той беше етнарх на голямото западно пристанище по времето, когато Цицерон служеше като квестор в града.
— Двамата с братовчед ми Луций ще трябва да съберем за петдесет дни всички доказателства, с които разполагате в Сицилия — обясни Цицерон, — ако искаме да изпреварим делото, което Хортензий се готви на свой ред да започне… Можем да го направим, но само ако вие се жертвате да платите разноските — изчерви се той. — Аз не съм богат човек, Хиероне, не мога да си заплатя бързоходен кораб. Освен това може да се наложи да плащам възнаграждения на свидетели, да откупувам веществените доказателства, а най-накрая — трябва да се плати транспортът на свидетелите до Рим.
Хиерон винаги се беше възхищавал на Цицерон, с когото навремето всеки сицилийски грък в Лилибей искаше да общува по дела. Цицерон имаше блестящ ум, беше склонен да изнамира всякакви решения на всякакви проблеми, беше прекрасен администратор и проявяваше изобретателност в счетоводството. Освен това беше честен и не крадеше.
— Ще се радваме да ти дадем каквито пари сметнеш, че ти трябват, Марк Тулий — обеща Хиерон. — Но мисля, че тъкмо сега му е времето да обсъдим твоя хонорар. Ние нямаме какво да ти предложим, освен пари в брой, а разбирам, че римските адвокати предпочитате да не ви се разплащат клиентите в брой. Така е по-лесно цензорите да ви спипат. Знам, че най-често използваните възнаграждения са произведения на изкуството, но на нас просто не ни е останало нищо ценно.
— О, не се тревожете за това! — прекъсна го Цицерон. Знам много добре какво искам от вас като награда. Смятам догодина да се кандидатирам за плебейски едил, но няма как да се съревновавам с големите римски богаташи, които най-често печелят изборите за длъжността. Бих могъл да компенсирам липсата на големи доходи, ако осигуря на римляните евтино зърно. Платете ми в жито, Хиероне — в онова растително злато, което никне всяка година от земята. Ще ви го заплатя с глобите, които събера като едил, но няма да мога да събера повече от две сестерции за модий. Ако ми гарантирате, че ще ми продадете житото на такава цена, друго няма да искам от вас. Така де, в случай, че спечеля делото.
— Дадено! — съгласи се веднага Хиерон и се зае да пише разпоредително писмо за десет таланта на името на Цицерон.
Марк и Луций Цицерон отсъстваха от Рим точно петдесет дни. През цялото това време крак не подвиха, но успяха да съберат достатъчно веществени доказателства и свидетелски показания. И макар провинциалният управител Луций Метел, пиратските кораби и всевъзможните магистрати в Сиракуза и Митилена (заедно с неколцина римски откупвачи на данъци) се опитваха да забавят действията им, имаше други, сред тях граждани с положение, които имаха личен интерес от това двамата да си свършат добре работата. Докато квесторските книжа в Сиракуза или липсваха, или бяха пълни с пропуски и неточности, тези в Лилибей съдържаха неоспорими доказателства за злоупотреби в особено големи размери. Появиха се свидетели, сред тях счетоводители и търговци, да не говорим за зърнопроизводителите. Най-накрая самата съдба покровителстваше Цицерон — когато настана време да пътува обратно, а до крайния срок му оставаха само четири дни, вятърът се обърна в нужната посока и той, Луций и всички необходими за делото свидетели успяха да се озоват навреме в Остия, натоварени с купища от документи. В последния ден на юни цялата групичка се беше настанила в Рим, а Цицерон разполагаше с цял месец да подготви обвинението срещу Верес.
През този месец Цицерон не само работеше по делото срещу Верес, но и подготвяше привържениците си за предстоящите избори за едили. Как успяваше да се справя с двете работи наведнъж, сам не можеше да си обясни, но истината бе, че Цицерон бе най-дееспособен тогава, когато масата му е затрупана с книжа. Решенията на всевъзможните проблеми му идваха с бързината на светкавици, всичко се наместваше точно както трябва, сребърният му език и златният му гласец изричаха една след друга мъдри и духовити забележки точно на място. Голямата му, но красива глава внушаваше у всички респект и възхищение, а силният характер, който сам Цицерон трудно проявяваше, се беше показал наяве и се налагаше на всички околни. През този месец той изобрети съвършено нова система за водене на съдебен процес — техника, която постигаше това, което досега римските съдилища не можеха да си позволят. За пръв път щеше да покаже пред заседателите толкова голямо количество веществени и документални материали, защитата щеше да остане беззащитна.