— Слушам.
— Заедно с Брут Старши са отплавали от пристанището Теламон. Възможно е да са заминали за Испания или за Масилия. Но като се имат предвид ветровете по това време на годината, по-вероятно е да са пристигнали в Сицилия или в Римска Африка. Докато е на свобода, Карбон е законният римски консул. Избраният консул. Това означава, че притежава повече власт от управителя на провинцията, от началника на провинциалната войска или на доброволците, че може да набира съюзнически легиони, че може да използва властта си, за каквото намери за добре. А до края на мандата му остават няколко месеца. Аз нямам намерение отсега да ти издавам намеренията си какво смятам да правя, щом стъпя в Рим, но едно ще ти кажа: за мен е от жизнена важност Карбон да е мъртъв преди края на годишния си мандат. Още по-важно е да знам със сигурност, че той е мъртъв! Твоята задача е да го настигнеш и да го убиеш. Тайно, без никой да разбере. Бих желал смъртта му да изглежда по-скоро нещастен случай. Ще свършиш ли тази работа за мен?
— Да — отвърна Помпей.
— Добре! Добре! — Сула вдигна длани пред очите си и започна да ги оглежда, все едно принадлежаха на чужд човек. — Стигам и до последния пункт, който обяснява защо поверявам отвъдморската кампания точно на теб, а не на висшите си легати. — Той се взря продължително в младежа. — Можеш ли сам да си обясниш, Гней Помпей?
Помпей се замисли и вдигна рамене.
— Имам няколко предположения, но при условие, че не знам какви са ти плановете след окончателната победа, най-вероятно ще сбъркам. Ти ще ми кажеш най-добре.
— Гней Помпей, ти си единственият, на когото мога да възложа подобна мисия! Ако дам шест легиона и две хиляди души конница на хора като Вация и Долабела и пратя да се ширят на воля из Сицилия и Африка, какво ще гарантира, че един ден те няма да насочат тези шест легиона срещу мен и, че няма да поискат да ме изместят? Ще е достатъчно да изчакат известно време в провинцията, докато аз най-после разпусна армията си, след което да се върнат и да ми видят сметката. Сицилийската и африканската ти кампании ще отнемат повече от шест месеца, а дотогава ще трябва да съм се разделил със своите верни легиони. Не мога да държа постоянни гарнизони на територията на Италия. Нито имам пари да им плащам, нито имам къде да ги разполагам. Пък и Сенатът и Народното събрание няма да се съгласят. Ето защо трябва да държа вързани ръцете на всички по-висшестоящи личности в обкръжението ри. Единствено ти можеш да заминеш и да ми осигуриш житната реколта, с която да нахраня неблагодарен Рим.
Помпей пое дълбоко дъх, обгърна с ръце коленете си и изгледа Сула в очите.
— А какво ще ме възпре мен, Луций Корнелий, да постъпя като тях? Ако съм способен да воювам самостоятелно, не съм ли способен и да се опитам да те изместя?
Сула се засмя:
— О, Гней Помпей, ти можеш да имаш различни амбиции. Но виж, Рим няма да те приеме никога. Нито за секунда. Вация и Долабела може да бъдат приети с мълчание — те са хора на години, с връзки, с потекло, с личен авторитет, с клиентела. Но някакво си двайсет и три годишно хлапе, което никой в Рим не познава? Нямаш шансове!
Двамата свършиха с важните дела и се върнаха обратно в лагера. Когато Помпей се срещна отново с Варон, не беше особено разговорлив. Пред своя предан житиеписец спомена само, че му е възложена мисия в Сицилия — да сложи ръка над житната реколта. Помпей бе отправил само една молба към Сула — да му позволи да вземе своя зет Гай Мемий за свой легат. Мемий, няколко години по-възрастен от Помпей, служеше в легионите, но досега не се беше добрал дори до квесторска длъжност.
— Абсолютно си прав, Гней Помпей — похвали го Сула. — Прекрасен избор! Нека твоите дела засягат само твоите роднини.
Едновременната атака — от север и от юг — срещу укрепленията на Сула започна два дни, след като Помпей поведе армията си към Путеоли, за да хване навреме празните кораби. И двете стени, преградили прохода, бяха атакувани от огромни човешки вълни, но колкото и да се стараеха, нападателите трябваше да се оттеглят. Сула запазваше контрола си над Латинския път, при това вражите сили, намиращи се от северния край на лагера му, не можеха да се свържат с тези от южния. Призори на втория ден след нападенията наблюдателите от крепостните кули установиха, че в долината вражи войници не са останали — и Карбоновата армия, и самнитите бяла отстъпили през нощта. През целия ден съгледвачите донасяха, че Цензорин, Каринат и Брут Дамазип се движат по Апиевия път по посока на Кампания, докато самнитската войска следва горе-долу същата посока по Вия Латина.