Самнитската армия изобщо нямаше намерение да се прибира в Езерния. Деветдесет хиляди души на едно място, враговете на Сула се събраха на лагер сред планините край езерото Фуцин, където прекараха близо два месеца в пресушаване на блатата и търсене на фураж за конете. Понтий Телезин и Брут Дамазип бяха отишли до Теан да разговарят с Мутил и тримата подготвиха нов план: самнитите щяха да превземат Рим, без Сула да разбере. Защото, разсъждаваше Мутил, Марий трябваше да бъде оставен сам на съдбата си. Единственият начин да не бъде загубена войната, бе да се превземе самият Рим. Така Сула и Офела щяха да бъдат принудени да започнат на свой ред обсада, която щеше да се проточи и да изпълни врага със съмнение дали Рим няма да заеме страната на самнитите.
Имаше един път през планините, който тръгваше от прохода Мелфа и излизаше на Вия Валерия. Пътеката пресичаше пустите планински била на север от Атина — града, от който започваше проходът Мелфа, — минаваше през град Сора, на бреговете на река Лирис, после през Треба, Сублаквей, за да излезе най-накрая на Валериевия път, източно от град Вария, точно до селски колиби, наречени Мандела. Пътеката беше непавирана и неподдържана, но беше съществувала от векове и лято след лято мнозина планински овчари бяха водили стадата си по нея. Пак по нея вървяха и животните за заколение, водени от стопаните си до латанарийското поле и камеранската долина, където бяха големите римски кланици.
Ако Сула бе имал повече време за размисъл, навярно би си спомнил, че и сам бе правил прехода от Фрегела за езерото Фуцин — тогава, когато помагаше на Гай Марий във войната с марсите на Квинт Попедий Силон. Той дори бе следвал същата тази пътека в отсечката й между Сора и Треба, тъй че трябваше да знае за нея. Но понеже беше позабравил собствените си подвизи, той позволи на Мутил да приведе дръзката си стратегия в действие. Убеден, че ако искат да нападнат Рим, самнитите ще трябва да минат по Апиевия път, Сула продължи да лагерува в подножието на Албанската планина, сигурен, че няма да бъде изненадан.
И докато Сула стоеше в прохода, самнитите и техните съюзници поеха по овчата пътека, спокойни, задето прекосяват земите на народи, изпитващи по-скоро ненавист, отколкото любов към Рим. Далеч от погледа на Сулановите разузнавачи, враговете му неусетно подминаха Сора, Треба, Сублаквей и най-накрая се озоваха при Мандела, на Валериевия път. Оттам до Рим имаше един ден път — петдесетина километра добре поддържан път надолу по долините на Тибър и Анио, който водеше до Есквилинското поле в подножието на Агера — двойната крепостна стена, защитаваща Рим от изток.
Но понеже Агера бе възможно най-недостъпната част от укрепленията на града, веднъж излезли в равнината край града, Понтий Телезин и Брут Дамазип поеха по отбивка, която ги изведе на Вия Номентана пред Колинската порта. Пред портата ги чакаше старият военен лагер, издигнат навремето от Помпей Страбон при обсадата на Рим От Марий и Цина. Привечер на последния ден на октомври Понтий Телезин, Брут Дамазип, Марк Лампоний, Тиберий Гута, Цензорин и Каринат се настаниха в чуждия лагер и очакваха утрото, за да нападнат.
Вестта, че деветдесет хиляди души са заели стария лагер на Помпей Страбон под стените на Рим, беше донесена на Сула късно през нощта между последния ден на октомври и първия — на ноември. Вестоносците го завариха леко попрекалил с виното, но все още буден. След броени секунди фанфарите тръбяха, барабаните биеха войниците се показваха изпод палатките си и палеха факли, за да се видят в тъмното. Напълно изтрезнял, той свика при себе си легатите и започна да дава разпореждания:
— Ония са ни заблудили. Нямам представа как са стигнали до Рим, нямам представа, но точно в този момент самнитите са пред портите на Рим и чакат утрото, за да нападнат. Призори потегляме натам. Имаме да изминем трийсет километра, част от пътя е хълмист, но трябва да сме пред Колинската порта навреме, за да ги сразим. — Той се обърна към началника на конницата Октавий Балб. — С колко души конница разполагаме при езерото Неми?
— Седемстотин.
— Тогава тръгвай веднага. Ще минете по Апиевия път, искам да сте бързи като вятъра. Ще стигнете Колинската порта поне няколко часа преди мен и пехотата, затова трябва сами да задържите врага. Не ме е грижа как ще успеете, важното е да успеете! Ще задържате противника, докато се появя аз.