— Време е да разкрия пред всички своите намерения — взе думата Сула, без дори да става от стола си от слонова кост. Толкова беше студено в помещението, че от устата му излизаше пара. — Аз съм законно назначен диктатор и Луций Валерий, лидерът на Сената, е мой началник на конницата. Според закона, приет от центуриатните комиции, които ми връчиха длъжността, не съм длъжен да назначавам други магистрати, ако не видя смисъл в това. Все пак Рим е възприел да нарича всяка година на името на двамата действащи консули, затова ще се погрижа традицията да продължи и занапред. Няма да позволя бъдните поколения да наричат идващата година „в диктаторството на Луций Корнелий Сула“. Затова ще се погрижа да бъдат избрани двама консули, осмина претори, двама куриатни и двама плебейски едили, десетима народни трибуни и дванайсет квестори. И за да дам възможност повече младежи да придобият опит в управлението, ще проведа избори за двайсет и четири военни трибуни. Освен това ще назнача трима души за свои ковчежници, още трима — за пазители на римските затворнически помещения и приюти.
Катул и Хортензий стояха като на тръни. Бяха скрили ръцете си в гънките на тогите, да не би да си проличи как треперят. Не можеха да повярват на казаното — диктаторът щял да проведе редовни избори за всички магистратури! Бяха очаквали да ги избият — дали с тухли, дали с меч — да бъдат лишени от имущество и пратени в изгнание… И те не знаеха какво точно очакваха, но не и това! Да не би Сула да нямаше нищо общо със случилото се? Да не би да нямаше представа какво става по улиците на Рим? Ами ако той не знае нищо, тогава кой е отговорен за отвличанията и убийствата?
— Разбира се — продължи диктаторът, — когато казвам „избори“, нямам предвид, че ще се представят различни кандидати. Ще кажа и на вас, и на Народното събрание кой да бъде избран. Свободата на гражданския избор не е възможна при настоящите обстоятелства. На мен ми трябват хора, които да ми помагат при изпълнението на задълженията, следователно ще бъдат избрани хора, каквито искам, а не такива, които избирателите биха желали да ми натрапят. Писар, списъка!
Сенатският писар, чието единствено задължение, бе да наглежда сградата между заседанията, му подаде един-единствен лист. Колегата му, който записваше всяка дума на говорещите върху восъчни таблици, на свой ред вдигна глава, за да слуша по-добре.
— Та така… Консули. Първи консул Марк Тулий Декула. Втори — Гней Корнелий Долабела…
Така и не продължи нататък. Квинт Лукреций Офела скочи на крака.
— Не! Категорично не! Ще връчиш скъпоценния консулски пост на Декула? Не! Кой е Декула? Един нищо и никакъв нещастник, който седя тук на топло, в Рим, докато достойните римляни се сражавахме за теб? Какво е направил Декула, за да заслужи подобна чест? Това е някакъв жалък, злобен, недостоен и несправедлив номер! За Долабела разбирам — всички легати знаем за сделката, която сте сключили! Но кой е тоя Декула? Какво има той повече от останалите, за да заслужи консулството? Казвам не! Не, не и не!
Офела млъкна да си поеме дъх и Сула взе отново думата:
— Изборът ми за първи консул е Марк Тулий Декула. И това е.
— Тогава няма да те оставим теб да избираш. Ще съберем кандидати и ще проведем нормални избори… И аз ще съм от тези, които ще се явят на изборите!
— Няма — възрази му спокойно диктаторът.
— Опитай да ме спреш! — разкрещя се Офела и напусна залата. Пред Курията се беше събрала скромна тълпа — любопитни граждани, които искаха да узнаят какво е говорил Сула на първото заседание, откакто е провъзгласен за диктатор. Чакащите бяха все хора, които нямаше защо да се притесняват, че той иска да им стори нещо. Скромна, но все пак тълпа. Офела започна да си проправя път с блъскане, без да гледа, и се запъти по калдъръма към кладенеца на комициите и рострата.
— Братя римляни! — извика той от трибуната. — Съберете се при мен, нека чуете какво имам да кажа за този противоконституционен цар, който сами си избрахме! Твърди, че щял да проведе избори за консули. Но нямало да има кандидати, само хората, които той посочи: двама неспособни и незаслужили идиоти, единият от които, Марк Тулий Декула, дори не е от благородна фамилия! Същинско парвеню, пръв от рода си, добрал се до задните редове на Сената, при това човек, служил като претор при позорния режим на Цина и Карбон! Той ли трябва да бъде консул, докато хора като мен остават с празни ръце?