Сула се вдигна от стола си и бавно се запъти към изхода на залата. Спря до вратата и замижа от силната слънчева светлина. От изражението му не личеше речта на Офела да го интересува. Без да привличат голямо внимание, петнайсетина най-обикновени граждани започнаха да се събират в подножието на стълбите.
Един по един сенаторите на свой ред се показаха от вътрешността на Курията. Бяха стъписани от спокойствието на Сула, което им вдъхна известен кураж — изглежда, той не беше чудовището, за което го бяха сметнали.
— Е, братя римляни — продължи Офела по-спокойно, както би подхождало на един римски сенатор, — аз съм човек, който няма току-така да се примири с подобна обида! Аз имам далеч по-големи основания да стана консул, отколкото някакъв си Декула! И моето мнение е, че римските избиратели, ако им бъде позволено да избират, ще предпочетат мен пред двамата кандидати на Сула! А и няма да съм единственият! Всеки, който реши да се кандидатира, има повече шансове от тия двамата!
Погледът на Сула се кръстоса с този на човека, който изглеждаше водач на групата редови граждани, които чакаха в подножието на стъпалата. Сула кимна, въздъхна и се облегна на близката колона.
Редовите граждани се промъкнаха неусетно през тълпата, качиха се на рострата и уловиха Офела за ръцете. Само отдалеч изглеждаха мили и любезни. Офела се бореше отчаяно да се отскубне, но напразно. Те го притискаха към земята, докато не коленичи в краката им. Тогава някой от тях го сграбчи за косата и започна да дърпа. В следващия миг проблесна меч, главата се отдели от тялото и мъжът, който я държеше, неволно се олюля. Вдигна я високо над останалите и я показа на всички присъстващи. Само след миг целият Форум се бе опразнил, с изключение на смаяните сенатори, които не смееха да мръднат от мястото си пред Курията.
— Сложете главата му на рострата — заповяда Сула, изправи се и влезе обратно в залата.
Като ходещи мъртъвци сенаторите го последваха.
— Много добре, докъде бях стигнал? — попита той личния си секретар, който се наведе към него и му прошепна нещо в ухото. — А, да, точно така! Благодаря! Бях свършил с консулите, канех се да започна с преторите. Писар, списъка! — протегна ръка Сула. — Благодаря! Нататък… Мамерк Емилий Лепид Ливиан, Марк Емилий Лепид, Гай Клавдий Нерон, Гней Корнелий Долабела Младши, Луций Фуфидий, Квинт Лутаций Катул, Марк Минуций Терм, Секст Ноний Суфенат, Гай Папирий Карбон. Назначавам младия Долабела за градски претор, а Мамерк за претор за чужденците.
Доста необичаен списък! Очевидно нито Лепид, нито Катул, които при нормални условия биха могли да намерят имената си на върха на избирателните списъци, трябваше да бъдат предпочетени пред многото предани суланци, които се бяха сражавали на негова страна. Но ето, че техните имена се чуха, а тези на по-възрастните им колеги суланци, които също бяха достойни за преторство, ги нямаше! Фуфидий беше политическа нула, а Ноний Суфенат беше племенник на Сула, син на сестра му. Клавдий Нерон беше от по-невзрачните представители на фамилията. Терм беше добър войник, но толкова слаб оратор, че ставаше за присмех на Форума. И накрая, сякаш за да вбеси всички, Сула бе посочил един от роднините на врага си Карбон, който може и да се е сражавал за него, но не се беше отличил с нищо!
— Е, ти поне си вътре — прошепна Хортензий на Катул. — Аз мога само да се надявам, че ще чуя името си в списъка догодина. Или по-догодина. Богове, какъв фарс! Как можем изобщо да го търпим?
— Преторите нямат значение — отвърна му Катул. — Те само трябва да се усмихват — Сула не е толкова глупав, че да назначи погрешни хора. Най-интересен ми е изборът на Декула, роден бюрократ! Затова и го е избрал Сула — като се има предвид, че Долабела го е изнудвал преди последната битка… Политиката на диктатора трябва да бъде стриктно провеждана, а на Декула стриктните задължения винаги са допадали.
Заседанието продължи. Едно след друго бяха изчетени всички имена на бъдещите магистрати, без някой да посмее да протестира. Щом свърши, Сула подаде списъка на неговия пазител и облегна ръце на коленете си.
— Този път казах всичко, което имах да ви казвам, като се изключи това, че знам за непопълнения брой римски жреци и авгури. Съвсем скоро ще прокарам закон, който да оправи всички неуредици. Но чуйте ме добре! — изведнъж извика той и всички сенатори подскочиха. — Жреци повече няма да се избират! Това е връх на богохулството, да се провежда гласуване кой да служи на боговете! Една тържествена и официална церемония се превръща в политикански цирк и позволява назначаването на хора, които нямат нужните корени да оценят свещените си задължения. Ако римските богове не бъдат почитани, както подобава, тогава и Рим няма да процъфтява.