Той никога не бе изпитвал симпатии към конническото съсловие — всички онези деветдесет и една центурии от първа класа, които включваха преуспелите римски търговци и предприемачи. От тях пък най-много мразеше осемнайсетте центурии на държавната конница. Мнозина от тях се бяха облагодетелствали по времето на Марий, Цина или Карбон; затова те щяха да осигурят на Сула парите, нужни за възстановяването на Рим. Решението беше най-доброто, казваше си диктаторът и доволно потриваше ръце. Не само че хазната щеше да се напълни, но и неговите потенциални врагове завинаги щяха да бъдат отстранени от обществения живот.
Междувременно беше успял да се справи и с един незначителен проблем — последната враждебна проява на вечно опозиционния Самний. Избра за управители на бунтовната страна двамината най-алчни за пари — Цетег и Верес, и им даде четири легиона.
— Нищо да не остане след вас — беше заръчал на подчинените си той. — Искам Самний да бъде до такава степен разорен, че дори най-старите и родолюбиви самнити да не желаят повече да стъпят там. Ще изсечете горите, ще оставите нивите да пустеят, ще разрушите градовете и ще опустошите градините. — Сула се усмихна зловещо. — И ще отсечете всяка глава, която стърчи по-високо от останалите.
Това щеше да послужи за урок на Самний. И в същото време щеше да отърве диктатора от двама досадници, които непрекъснато искаха нещо. Двамата нямаше да се върнат скоро! Имаха по-важни задачи — как да заделят за себе си повече от това, което пращат на римската хазна.
Навярно беше добре за останалите области в Италия, че семейството на Сула се завърна в Рим. Само жена му и децата можеха да върнат у диктатора онова чувство за мярка, което съвсем бе изгубил. Той никога не беше предполагал, че срещата с Далматика така ще го развълнува: при вида й коленете му се подкосиха и той трябваше да седне на близкия стол, за да не се строполи на пода. Чувстваше се като момче, което за пръв път е видяло красива гола жена.
Далматика наистина беше много красива — Сула винаги го бе признавал, — имаше големи сиви очи, тъмна кожа и светли коси; най-голямото й оръжие обаче беше влюбеният поглед, който дори и след толкова години не беше изгубил своята преданост, нищо че любимият беше остарял и погрознял. Далматика седеше в скута на съпруга си, прегръщаше го през голия, старчески врат, притискаше лицето му до гърдите си, галеше плешивата му глава и го целуваше по голото теме. Перуката, къде се беше дянала перуката му! Но тя дори и от това не се задоволяваше, ами вдигаше лицето му към своето, да може да усети с дъха си нейната неземна прелест, нежната й уста се докосваше до беззъбите му старчески устни и им връщаше някогашната свежест… Силите му се върнаха, Сула се надигна с Далматика в ръце и победоносно я отведе в спалнята, където се развихри, както не му се случваше дори на бойното поле. „Може би — мислеше си той с известна горчивина — да се удавя в чувствата на Далматика, ще бъде все едно да изпитам отново любовта в себе си.“
— Колко ми липсваше! — нареждаше Сула.
— Не толкова, колкото на мене — отвърна Далматика.
— Две години… Цели две години.
— По-добре го кажи две хилядолетия.
След като утолиха страстта си, тя си възвърна навиците на простодушна съпруга.
— Кожата ти се е оправила!
— Морсим ми прати рецепта за мехлема.
— И престана да те сърби?
— Да, престана да сърби.
После жена му настоя да го заведе в детската стая при малките Фауст и Фауста.
— Не са пораснали много от последната среща — отбеляза той и тежко въздъхна. — Наистина приличат на Метел Нумидик.