— Милостиви Боже, Аштън! — Тя притисна трепереща ръка към гърдите си. — Пак ли ни погоди номер и си взе нова жена?
Аштън искаше да отнесе момичето час по-скоро горе, но имаше чувството, че дължи на баба си някакво обяснение.
— Най-малко на теб може да се погоди номер, грандмер — промълви той, като използва обръщението, с което майка му се бе обръщала топло към старата дама. — Но в случая…
— Аманда — прошепна леля Дженифър предпазливо и постави ръката си върху ръката на сестра си, — може би не следва точно сега да обсъждаме какво пак е сторил Аштън. Най-малкото в присъствието на гостите.
Аманда преглътна въпросите, които пареха на устните й, но объркването и тревогата й не намаляха. Тихата неподвижност на Аштъновия товар я обезпокои и тя не можеше да си представи нищо друго, освен че той отнася спяща младоженка в спалнята си. Долови нетърпението, с което внукът й се стремеше към стълбите и тъкмо когато се канеше да отстъпи встрани, наметалото се свлече и й даде възможност да хвърли поглед на лицето под него.
— Изключително хубава — рече тя съвсем не изненадана, че той беше избрал за жена такава красавица. Но очите й се ококориха, когато наметката се смъкна по-надолу, при което се откри част от оскъдно облеченото тяло. Леко задъхана, тя добави: — И крайно неподходящо облечена!
Аманда хвърли бърз поглед наоколо, за да види кои бяха станали свидетели на тази сцена. За свой ужас трябваше да установи, че около нея се е насъбрала цяла група възрастни матрони със зяпнали уста. Предположенията и догадките зажужаха сред развълнуваните гости, като най-често се срещаха думите „нощница“ и „момичета“.
— Грандмер, съвсем не е това, което изглежда — прошепна Аштън настойчиво, за да разсее опасенията й.
Аманда изстена тихо:
— Не знам дали съм в състояние да понеса истината.
Леля Дженифър се наведе към сестра си да я окуражи.
— Успокой се, Аманда, татко винаги ни призоваваше да запазим самообладание и при най-големите превратности.
Един мъж, чул явно само думата „момиче“, пристъпи към Аштън и започна приятелски да настоява:
— Хайде, Аштън, дай да ти видим булката. И без това беше крайно време да се ожениш повторно.
— Булка! — изкрещя пронизителен женски глас в съседното помещение. — Сватба! — Гостите се раздвижиха неспокойно и пропуснаха една жена, която си пробиваше път през фоайето.
— Какво става тук?
Самообладанието на леля Дженифър като че ли започваше да се пропуква и тя промълви:
— Струва ми се, че точно това са превратностите, за които говореше татко.
Високата, стройна чернокоса жена си проправи път сред присъстващите, спря се и изгледа Аштън с подчертано любопитство. Казваше се Марелда Рус. Тъмните й очи се плъзнаха по оплетения червен кичур коса, разшириха се, когато съзряха мокрия панталон на Аштън, и отскочиха ужасени отново към очите му.
— Аштън, какво значи всичко това? Изглеждаш така, сякаш си се търкалял с това момиче в блатото! Наистина ли си се оженил отново?
Този обрат на разговора беше повече, от неприятен за Аштън, още повече че нямаше намерение да си излива душата пред цяла стая хора и да им разкрива надеждите и страховете си. Единствената отстъпка, която направи, беше да им обясни състоянието на момичето в ръцете си.
— Блъснахме я с каретата, Марелда, и конят й я хвърли на пътя.
— И тя е излязла да язди по нощница? По това време? — извика младата жена. — Но моля те Аштън, нима очакваш да ти повярваме на подобна небивалица?
Аштън силно стисна зъби, ядът му растеше. Марелда и преди си беше позволявала много, но никога не бе стигала толкова далеч да се усъмни в думите му, особено в собствения му дом и пред толкова много хора.
— Няма време за дълги обяснения — отсече той. — Трябва да се погрижим за момичето. Моля, пуснете ме да мина.
Марелда отвори уста да изнегодува, но като видя смръщеното му чело, думите заседнаха в гърлото й. Тя почувства растящото раздразнение на Аштън. В момента той беше почти жесток в своята затвореност и тя знаеше, че няма смисъл да настоява.
На Аманда й стана неприятно, че тя самата не се беше владяла по-добре, особено когато осъзна колко критично е положението.
— Розовата стая в източното крило е свободна, Аштън. Ще изпратя Уилабел горе, за да ги помогне.
Когато внукът й тръгна към стълбите, Аманда кимна на едно младо цветнокожо момиче, което беше наблюдавало цялата сцена от балюстрадата.
— Луела Мей, тичай да подготвиш стаята!
— Да, мис Аманда! — извика момичето и изтича нагоре.
Без да обръща внимание на глъчката зад гърба си. Аштън изкачи бързо извитата стълба до първия етаж. Преди три години беше мечтал да внесе младата си жена в спалнята точно по тази стълба. Дали моментът беше настъпил! Той държеше в прегръдките си една жена, която може би беше Лиарин. Ако беше в съзнание, проблемът за спалнята можеше да се разреши с един кратък въпрос и още в същия момент той щеше да се отърве от самотата.