Вечерта можеше да приключи с тази сърдечна нотка и аз щях да се прибера щастлив, с увереността, че нещата се оправят, ако после не се случи нещо, опропастило всичко.
Сюлейман пияницата
Коня, юни 1246 година
Бесове и мълнии! Още не съм дошъл на себе си. И от всичко, което видях днес вечерта, най-смайващ беше краят.
След сема великият Кай Хосрой II стана на крака и огледа царствено помещението. Приближи се донемайкъде самодоволно до сцената и след като прихна в звънък смях, рече:
— Браво на вас, дервиши! Вашето изпълнение ми направи голямо впечатление.
Руми му благодари любезно, същото направиха и всички дервиши на сцената. После музикантите станаха на крака и приветстваха с изключително уважение султана. С лице, грейнало от доволство, Кай Хосрой даде знак на един от стражата, който тутакси му връчи кадифена кесийка. Султанът я подхвърлил няколко пъти върху дланта си, за да покаже колко са тежки жълтиците вътре, след това я метна на сцената. Хората наоколо ахнаха и изръкопляскаха. Толкова трогнати бяхме от щедростта на владетеля.
Доволен и уверен, Кай Хосрой се обърна да си ходи. Ала тъкмо пристъпи към изхода, същата кесия, която беше хвърлил на сцената, полетя обратно към него. Жълтиците западаха в краката му и задрънчаха като гривни на невеста. Всичко се разигра толкова бързо, че цяла минута стояхме сащисани — не проумявахме какво става. Ала най-изумен безспорно беше самият Кай Хосрой. Обидата бе съвсем очевидна и определено много лична, за да бъде простена. Султанът погледна невярващо през рамо — да види кой е извършил такова ужасно нещо.
Беше Шамс от Тебриз. Всички глави се извърнаха към него, а той продължи да стои с ръце на хълбоците и с диви кървясали очи.
— Ние не танцуваме за пари — ревна гърлено Шамс. — Сема е духовен танц, изпълняван само и единствено за любов. Затова си прибери златото, султане! Тук парите ти не вършат работа.
Над залата се спусна тягостна тишина. По-големият син на Руми изглеждаше толкова разтърсен, че по младото му лице не бе останала и капчица кръв. Никой не смееше и да гъкне. Да изпъшка или да ахне — всички бяхме затаили дъх. Небето сякаш само беше чакало този знак — изведнъж закапаха капки дъжд, тежки и жилещи. И удавиха всичко и всички в равномерното си трополене.
— Да вървим! — кресна на хората си Кай Хосрой.
Султанът се насочи към изхода с бузи, които мърдаха от унижение, с неудържимо разтреперани устни и рамене, които се бяха смъкнали видимо. Мъжете от стражата и сановниците се изнизаха един по един след него, като тъпчеха с тежки обуща разпилените по пода жълтици. Хората се юрнаха да събират монетите, като се блъскаха и тикаха.
Веднага щом султанът си тръгна, през публиката се пронесе вълна на неодобрение и разочарование.
— Тоя за какъв се мисли? — избухнаха някои.
— Как смее да обижда нашия владетел? — присъединиха се други. — Ами ако сега Кай Хосрой реши да накара целия град да си плати?
Неколцина се изправиха и след като поклатиха невярващо глави, се насочиха с ясен знак на несъгласие към изхода. Най-отпред вървяха шейх Ясин и учениците му. За голяма изненада забелязах, че сред тях са и двама някогашни ученици на Руми, както и родният му син Аладин.
Аладин
Коня, юни 1246 година
Бог ми е свидетел, никога през живота си не съм бил толкова смутен. Не стига, че умирам от срам, задето баща ми се е сдушил с един еретик, ами трябваше да изживея този ужас — да го гледам как ръководи танцово представление. Бива ли да се излага така пред целия град? За капак бях възмутен от дън душа, когато научих, че в публиката има и блудница от бордея. Докато седях и се чудех колко ли още безумие и разруха ще ни навлече баща ми с любовта си към Шамс, за пръв път през живота си пожелах да съм син на друг.
Според мен цялото представление си беше чисто кощунство. Но онова, което се разигра после, бе направо невъобразимо. Бива ли такова безобразие — този наглец да се осмели да се държи презрително с нашия владетел? Пак извади късмет, че Кай Хосрой не нареди да го задържат под стража и да го качат на бесилото.
Щом видях, че шейх Ясин тръгва да излиза след султана, разбрах, че трябва да сторя същото. Последното, което исках, бе хората в града да си помислят, че заставам на страната на един еретик. Всички трябваше да проумеят веднъж завинаги, че за разлика от брат си не съм подлога на баща си.