Ела
Нортхамптън, 29 юни 2008 година
Бъди готова за необичайното и неочакваното и ще започнат да ти се случват странни неща, надхвърлящи и най-невероятните мечти — ето какво казваше Азис. Но и една-едничка костица в тялото на Ела не бе готова за странното нещо, случило се тази седмица: Азис З. Захара беше дошъл да се види с нея в Бостън.
Беше неделя вечер. Семейство Рубинстайн тъкмо бяха седнали да вечерят, когато Ела забеляза, че е получила на мобилния си есемес. Реши, че сигурно е от някого от Готварския клуб «Фюжън», затова не побърза да го прочете. Поднесе специалитета на вечерта: патица с мед, картофи соте и карамелизирани кръгчета кромид лук върху кафяв ориз. Когато тя сложи патицата на масата, всички заточиха зъби. Явно умираше от желание да я опита дори Джанет, въпреки че беше потисната, защото бе видяла Скот с новата му приятелка и бе разбрала, че още го обича.
Вечеряха дълго и бавно, отпиваха от виното и както обикновено, си говореха. Ела се включваше във всички разговори около масата. Обсъди с мъжа си дали да не повикат някого да боядиса беседката в яркосиньо, побъбри с Джанет за натоварената й програма в колежа, а с близнаците — дали да не вземат няколко нови дивидита, включително последните «Карибски пирати». Чак след като сложи в миялната машина мръсните чинии и поднесе крем брюлето с бял шоколад, й хрумна да си прочете есемеса.
«Здравей, Ела, в Бостън съм, в командировка от списание «Смитсониън». Току-що слизам от самолета. Искаш ли да се срещнем? Отседнал съм в «Оникс» и ми се ще да те видя.
Азис.»
Ела остави телефона и леко замаяна, седна да си изяде десерта.
— Есемес ли си получила? — попита Дейвид, след като вдигна глава от чинията.
— Да, от Мишел — отговори без миг колебание Ела.
Дейвид извърна измъчено лице, избърса си устата със салфетката, после я сгъна изумително бавно и точно на съвършен квадрат.
— Ясно — каза.
Ела знаеше, че той изобщо не й е повярвал, въпреки това обаче почувства, че трябва да продължи да твърди именно това, но не за да убеди съпруга си и да измами децата, а заради себе си, за да намери сили да отиде от дома си до хотела на Азис. Ето защо продължи, като претегляше всяка дума:
— Мишел ми съобщава, че утре сутрин в агенцията има заседание, ще обсъждаме каталога за догодина. Иска да отида и аз.
— Е, в такъв случай не е зле да отидеш — каза Дейвид и очите му блеснаха, от което се разбра, че и той се е включил в играта. — Дали да не те откарам, тъкмо ще пътуваме заедно. Мога да преместя някои ангажименти.
Ела го погледна смаяна. Какво се опитваше да направи той? Нима смяташе да вдигне скандал направо пред децата?
— Ще бъде чудесно — насили се тя да се усмихне. — Но трябва да тръгнем преди седем. Мишел искала да поговорим преди заседанието.
— О, тогава няма да стане — изчурулика Орли, която знаеше, че баща й направо ненавижда да се буди рано. — Изключено е татко да тръгне навреме.
Ела и Дейвид се загледаха втренчено над главите на децата — всеки от двамата искаше другият да направи първата крачка.
— Така си е — съгласи се накрая мъжът й.
Ела кимна облекчено, макар и да се позасрами от дързостта си, понеже точно тогава й хрумна нещо още по-смело.
— Да, ужасно рано е. Всъщност защо не взема да отида още сега? — каза тя.
Мисълта, че утре сутрин ще бъде в Бостън и ще закусва заедно с Азис, беше достатъчна, та сърцето й да затупти по-ускорено. Но тя искаше да види Азис още сега, а не чак утре, което изведнъж й се стори прекалено далеч. От дома й до Бостън бяха близо два часа с кола, това обаче не я плашеше. Азис беше дошъл заради нея чак от Амстердам. И тя можеше да пошофира два часа.
— Мога да съм в Бостън преди десет тази вечер. И утре ще отида рано в агенцията, за да се видя с Мишел преди заседанието.
По лицето на Дейвид се мярна сянката на болката. Мина сякаш цяла вечност, докато той успее да каже нещо. В онзи дълъг миг очите му бяха очи на човек, на когото не са останали нито сили, нито чувства да спре жена си и тя да не отиде при друг мъж.
— Ще отида още сега с колата в Бостън и ще пренощувам в апартамента ни — каза Ела уж на децата, но всъщност само на Дейвид.
Това беше нейният начин да го увери, че няма да има физически допир между нея и човека, с когото, както той се досещаше, жена му ще се срещне.