Една вечер се прибрах уморен и объркан. Кера ми донесе паница сутляш, който дъхтеше на розова есенция. Седна до мен и ме загледа как ям. Усмивката й беше обрамчена от полумесеците на страданието. Нямаше как да не забележа колко се е състарила последната година.
— Чух, че се опитваш да доведеш обратно Шамс. Знаеш ли къде е отишъл? — попита тя.
— Мълви се, че може би е заминал за Дамаск. Но чух да се говори и че се е отправил към Исфахан, Кайро и дори към родния си град Тебриз. Трябва да проверим навсякъде. Ще отида в Дамаск. Някои от учениците на баща ми ще се запътят към другите три града.
Лицето на Кера помръкна и тя пророни, сякаш мислеше на глас:
— Маулана пише стихове. Красиви са. Отсъствието на Шамс го превръща в поет.
С влажни страни и свита кръгла уста, Кера свали поглед към персийския килим и въздъхна, после изрецитира следното:
«Видях царя с лице на Слава,
небесното око и слънце.»
Сега във въздуха се носеше нещо, което допреди малко го нямаше.
Виждах, че Кера е разкъсвана отвътре. Беше достатъчно да я погледнеш в лицето, за да разбереш колко се мъчи заради терзанията на съпруга си. Беше готова на всичко, само и само той да се усмихне отново. И в същото време й беше олекнало, тя едва ли не се радваше, че най-сетне се е отървала от Шамс.
— Ами ако не го намеря? — чух се да питам.
— Тогава няма да имаме особен избор. Ще продължим да живеем както преди — отбеляза Кера и в очите й проблесна надежда.
В онзи миг разбрах пределно ясно и неоспоримо за какво ми намеква. Че може и да не издирвам Шамс от Тебриз. Може дори да не ходя в Дамаск. Може утре да поема от Коня, да попътувам малко, да си намеря хубав крайпътен хан, където да отседна, и след няколко седмици да се върна, уж съм търсил под дърво и камък Шамс. Баща ми щеше да повярва на думите ми и въпросът щеше да бъде забравен завинаги. Така вероятно щеше да бъде най-добре не само за Кера и Аладин, които открай време се бяха отнасяли с подозрение към Шамс, но и за учениците и последователите на баща ми и дори за мен.
— Какво да правя, Кера? — попитах.
И тази жена, която се беше отказала от вярата си и бе приела исляма, само и само да се омъжи за баща ми, която се грижеше като истинска майка за мен и брат ми и обичаше съпруга си дотолкова, че запаметяваше наизуст стиховете, посветени от него на друг, ме погледна с болка в очите и не каза нищо. Изведнъж не й бяха останали думи.
Трябваше сам да намеря отговора.
Руми
Коня, август 1246 година
Без слънце е светът, пуст и гол е, откак си отиде Шамс. Градът е тъжно студено място, а душата ми е празна. Нощем сън не ме лови, денем само се скитам. Уж съм тук, а ме няма, призрак сред хора. Не намирам сили да не съм сърдит на всички. Как изобщо продължаваха да живеят така, сякаш не се е променило нищо? Как животът можеше да бъде същият без Шамс от Тебриз?
Всеки ден от тъмно до тъмно седя сам-самичък в библиотеката и не мисля за друго, освен за Шамс. Помня какво ми каза той веднъж с едва доловима суровост в гласа: «Някой ден ти ще бъдеш Глас на любовта».
Не знам дали съм станал такъв, но е вярно, че напоследък ме боли от тишината. Думите ми дават изход, помагат ми да се отскубна от мрака в сърцето си. Нали точно това искаше през цялото време Шамс? Да направи от мен поет!
Животът не е друго, освен стремеж към съвършенство. Всичко, което ни се случва, колкото и значимо или дребно да е то, всяка трудност, която понасяме, са проявление на божествения промисъл, подчинен на тази цел. Борбата е изначално заложена в човека. Затова в Корана се казва, че който се бори по Божия път, Аллах ще му укаже Своя път. В Божия промисъл няма съвпадения. И не е съвпадение, че в онзи октомврийски ден преди близо две години на пътя ми се появи Шамс от Тебриз.
— Не съм дошъл при теб заради вятъра — ми каза тогава той.
А после ми разправи ето какво:
«Имало едно време един учител суфист, който знаел толкова много, че му бил даден духа на Иса. Той имал само един ученик и бил повече от доволен с онова, което му било дадено. Ученикът му обаче бил на друго мнение. В желанието си да види как всички са изумени от способностите на учителя, той все го молел да вземе още последователи.